До началото на Световното първенство по футбол в Бразилия през 1950г.,  националният селекционер Флавио Коща има и други проблеми за разрешаване, защото наред с ангажиментите си с националния отбор, той не престава да е начело и на клубния си такъв - Васко да Гама.След като са прекъснали господството на Фламенго в Рио, със спечелената титла от 1945г., Васко и Флавио Коща повтарят успеха си и през `47г. / без да допуснат загуба /, което им дава право да участват в сформирания за първи път клубен шампионат на отборите от Латинска Америка в Сантяго де Чили на следващата година.         В силния турнир, освен Васко участие вземат и шампионите на Аржентина / Ривър Плейт /, Уругвай / Насионал /, Чили / Коло Коло /, Еквадор / Емелек /, както и по-слабите представители на Перу / Мюнисипал / и Боливия / Литорал /. Седемте най-добри отбора на континента, според тогавашните специалисти. Формата на турнира оставя жадните за драма южноамерикански фенове разочаровани, защото не се предвижда финална битка, а група, в която всеки играе срещу всеки по веднъж. Своеобразен финал, разбира се има и той съвсем очаквано е между представителите на Бразилия и Аржентина - Васко да Гама и Ривър Плейт и се играе на 14 Март 1948г. Ла макина / машината /, както е известен отбора на аржентинският гранд по това време, е категоричен победител в местното първенство, където звездите на отбора Фелис Лустау, Анхел Лабруна, Хосе Мануел Морено и не на последно място 21-годишният тогава Алфредо Ди Стефано, бележат цели 90 гола в едва 30 изиграни срещи... Стартират добре и на тупрнира във Сантяго, като дори не допускат гол в първите си два мача - 4:0 срещу Емелек и 2:0 с Мюнисипал от Перу. После обаче идва крушението от Насионал Монтевидео / 0:3 /, което впоследствие се оказва и възлово за определяне на шампиона в надпреварата.           Васко да Гама от своя страна не допуска грешка, като печели първите си четири мача категорично - 2:1 с Литорал, 4:1 с въпросния Насионал, 4:0 с Мюнисипал и 1:0 с Емелек, преди да извърти миролюбиво реми с домакините от Коло Коло / 1:1 /. Подобно на състава на Ривър Плейт и в този на Васко не липсват големите имена. Освен Адемир Менезеш, тук са още и елегантния плеймейкър Данило Алвим, носещият сякаш ракета в левия си крак Чико и голмайсторът в крайна сметка с четири гола Албино Фриаса Кардосо. През онзи въпросен ден на Март обаче, главната роля е запазена сякаш за вратаря на бразилците - Моасир Барбоса.           В деня на мача Васко да Гама вече са събрали 9 от 10 възможни точки, докато Ривър имат едва 6, макар и с един изигран мач по-малко, и се нуждаят от задължителна победа по пътя си към титлата. И тя би била съвсем логична с оглед на цялостната футболна обстановка на континента по това време. Бразилският национален отбор не е печелил шампионата на Южна Америка от вече далечната 1922г., за който период от време пък, Аржентина е коронована точно осем пъти... На всичкото отгоре, Васко е без голямата си звезда Адемир Менезеш в тази среща, липсващ поради контузия, а треньорът на бразилците Флавио Коща изненадващо оставя извън състава си храбрия иначе бранител Рамон Рафанели / дошъл във Васко именно от Ривър Плейт /, виждаш ли защото му нямал доверие в мач, срещу негови сънародници... Така или иначе мачът започва във върхово темпо и още през първата част Барбоса спасява опасни удъри на Ди Стефано и Лустау. Аржентинският страж Ектор Грисети пък за да не остане по-назад също улавя една от бомбите на Чико, както и удърът от фаул на голмайстора Фриаса. Пикът на шоуто от удъри към двете врати е в края на частта, когато Лабруна има шансът да вкара от бялата точка, на безгрешният в този ден Барбоса така и не позволява това да се случи. Нищо не се променя и през втората част. Барбоса и Грисети продължават да обезкуражават своите опоненти, а когато те все пак са безпомощни, и гредите им помагат в един-два случая. Чико все пак успява да опъне мрежата зад аржентинския страж, но за негова жалост това става едва след като страничния съдия вече е вдигнал флагчето си, за да сигнализира за положение на засада. В течение на мача идват още лоши новини за бразилците. Манека и Уилсон, който прави страхотен мач този ден, обезличавайки Ди Стефано, получават тежки контузии и се налага да бъдат преждевременно заменени, а харизматичният Чико е изгонен, заедно с аржентинеца Мендес, след едно грубо спречкване между двамата. Със сигурност звездното нападение на Ривър би могло да стигне до победен гол в оставащото от мача време, но не и ако на вратата на бразилците е Моасир Барбоса. Безгрешен до самия край на срещата, Барбоса оставя вратата си суха, като по този начин носи престижния трофей във витрината на стадион Сао Жануарио, домът на този наистина велик отбор на Васко да Гама. По-късно в кариерата си вратарят на Васко ще преживее невероятни драми, ще бъде обвиняван от мнозина, от други заклеймяван дори, но за феновете на Васко той си остава човекът, донесъл първото континентално отличие за техния любим отбор...          А победите за Васко съвсем не спират дотук и след единствена грешна стъпка в местния шампионат от същата година в последния кръг срещу Ботафого / 1:3 /, Васко е отново на върха в подреждането през следващите два сезона... Всичките тези триумфи на местно и международно ниво докарват на този паметен отбор прозвището Еспресо да Витория, или Експресът на победата, а всички останали отбори се оказват просто поредната гара през която този експрес трябва да премине, достигайки крайната си цел - запазеното място в историята на бразилския клубен футбол.