Като оставим на страна присъствието на Елено де Фрейташ и неговият откривател Ненем Пранча, по твърде интересен начин се развиват нещата  на клубно равнище във футболна Бразилия по времето и след края на Втората световна война. Фламенго, със Зизиньо, Силвио Пирило, Леонидас да Силва и Домингош да Гийа в състава си, изживява най-силния си период от своето основаване, като за първи път в своята история, тимът печели три последователни шампионата при кампаниите през 1942`43`44г. И въпреки,че последните двама от тях напускат отбора съответно след първата и втората титла от периода, отбора не губи от своя блясък и успява да завърши златния цикъл с успех и през 1944г.        Престоят на Домингош да Гийа в Коринтианс остава безплоден откъм титли и трофеи, но пък по друг начин стоят нещата при Леонидас да Силва. След като завършва на второ място в местния шампионат през 1941г.  именно след състава на Коринтианс, Сао Пауло решава да предприеме мащабна селекция, с която да окупира върха в класирането. Инвестирани са умопомрачителните за тогава 50 000 щатски долара, на които да не може да устои звездата на Фламенго - Леонидас да Силва. В отбора са привлечени още дошлия от Аржентина Антонио Састре, левият бек Нороня от Васко да Гама, участниците на Мундиал`38 Зезе Прокопио и Луизиньо от Палмейрас, Руи Кампос от Бангу, Жозе Карлуш Бауер и Тейшейриня. Над 75 000 зрители посрещат звездната селекция, сравнима единствено с тази на Барселона или Реал Мадрид в наши дни, която през следващите години с право ще си извоюва наименованието Роло Компресор, или Отбора - Валяк. Преминал границата от тридесет години Леонидас не спира да удивлява почитателите на красивата игра с уникалните си изпълнения на задна ножица и в новия си отбор, а силната подкрепа, която получава и от останалите звезди на отбора, води до пет титли във следващите седем шампионата - 1943`45`46`48`49г. Единствено Палмейрас оспорва господството им през сезоните `44 и `47.         Всъщност терминът Роло Компресор вече съществува по-това време в бразилския футбол.  Заслуга за това има отбора от Порто Алегре Интернасионал, който между 1940г. и 1955г. печели цели 13 пъти щатския шампионат, а във всичките случаи неизменно топреализатор става някои от нападателите на отбора. Прозвището е измислено от феновете , заради поразяващата лекота , с която отбора преодолява своите съперници, които не рядко регистрирали поражения, дори във финалните срещи с резултати от сорта на 10:2 ; 9:2 ; 7:1 и 6:0. Големите имена в този славен отбор са Алфеу, Абигейл, Карлитос, Тесуриня и Адаозиньо, като последните двама по-късно продължават кариерата си и в по-силното първенство на Рио де Жанейро, състезавайки се съответно за Васко да Гама и Фламенго.         По същото време и четвъртото по-силно  първенство - това на щата Минас Жераиш ражда своя отбор- легенда, който с пълно право може да претендира за най-добър по бразилските терени от този период. Въпреки това обаче нито един от отбора спечелил титлите през 1943`44`45г., не печели доверието на новоназначения национален селекционер Флавио Коща.       Това прави един 23-годишният тогава полуащитник, с бомбен удар състезаващ се с екипа на Васко да Гама - Жаир да Роса Пинто. При все че вече е дебютирал за Селесао, едва две години след встъпването си в професионалния футбол през 1938г., именно при треньора Флавио Коща Жаир разгръща своя огромен потенциал.        В средата на месец Май 1944г. са организирани два приятелски мача срещу отбора на Уругвай. В първия от тях урусите са сразени със 6:1, а само три дни по-късно бразилците са малко по-снизходителни - 4:0. Във втория от тях със пълна сила блесва звездата на Жаир да Роса Пинто, който успява да наниже хеттрик на слисания уругвайски страж, а през следващите няколко години този бразилски футболист ще се превърне в истински палач на уругвайския отбор. През 1946г. той бележи на два пъти във вратата на Селесте при срещата им за купата Рио Бранко и още толкова само няколко седмици по-късно за първенството на Южна Америка в Аржентина. Головата серия на Жаир продължава и през следващата година, като  именно неговия гол срещу Уругвай е решаващ за спечелването на поредната купа Рио Бранко. Следват и нови две попадения през 1949г. при триумфа на главната репетиция преди Мундиал`50 - първенството на Южна Америка в Бразилия.      На 2-ри Септември 1945г. официално е обявен края на предългата Втора световна воина. Европа е изцяло в руини, а някои от футболните стадиони на континента са използвани дори за масови екзекуции на военнопленници. След невъзможността в разгара на военните действия през 1942г. да се организира Световно първенство по футбол, сега четири години по-късно, непосредствено след техния край, отново на никой не му минава през ума дори за футболни състезания. Или поне не в Европа... Защото футболния живот в Латинска Америка не е спирал и за миг през този период. Което със сигурност дава известна преднина на отборите от региона. В Бразилия единственото следствие от безумията в останалата част на Земното кълбо, е наложителната смяна на имената на два от водещите футболни клуба в страната. Палестра Италия от Сао Пауло и тази от Бело Оризонте, са прекръстени съответно на Палмейрас и Крузейро, заради участието на Бразилия във войната на страната на противниците на Италия.            На международно ниво нещата на Южни континент изглеждат дори още по-категорични - за периода на войната тук са проведени цели четири шампионата на континента, като Бразилия взима участие в два от тях. В първия - през 1942г. Селесао остава на третото място в класирането, а три години по-късно вече е стъпало по-нагоре. В предпоследния си мач в Сантяго де Чили през 1945г. Бразилския национален отбор постига впечетляваща победа с 9:2 срещу скромния тим на Еквадор, като хеттрик отбелязва новоизгрялата звезда Адемир Менезеш, а по два гола добавят Жаир да Роса Пинто, Зизиньо и Елено де Фрейташ, който става и голмайстор на състезанието със шест попадения . Вместо световно първенство , през следващата 1946г. отборите от незасегнатия от войната континент си спретват ново първенство за националните гарнитури, този път в пренебрегваната като домакин от ФИФА Аржентина. С почти същия си състав, подсилен в предни позиции единствено от Франсиско Арамбуру - Чико, отбора на Бразилия е отново на финал, загубен обаче от домакините с 2:0. Силно впечетление тук прави нападателната мощ на отбора, в лицето на Тесуриня, Елено де Фрейташ, Жаир да Роса Пинто, Адимир Менезеш, Чико и Зизиньо. Последният от тях успява сам да разгроми състава на Чили, като отбелязва цели четири попадения  при успеха с 5:1 на третия ден от месец Февруари. Досадните грешки на вратарите Ари / срещу Парагвай - 1:1 / и Луис Борача / на финала срещу Аржентина - 2:0 / , както и на понатежалите иначе легендарни защитници Домингош да Гийа и Зезе Прокопио , обаче костват титлата на Селесао, за която явно домакините имат повече амбиции и аргументи. Така или иначе световния футбол може само да съжалява , че поради стечения на обстоятелствата няма възможност да бъде пряк свидетел на това страховито бразилско нападение, което със сигурност би могло да претендира за титлата най-добро в света, само ако имаше по това време подходящ за това форум.       На този етап обаче няма, а едва пет месеца след края на войната, ФИФА излиза с решение за организирането на Четвъртото световно първенство по футбол. Небивал възторг в цялата 140 милионна нация предизвиква това решение, което дава възможност именно на Бразилия да организира планетарния футболен форум за първи път в историята си. Няколко дни всенародните тържества не спират по улиците на Рио и Сао Пауло , но за треньора на представителния тим Флавио Коща е ясно,че най-трудното тепърва предстои. Той си дава ясна сметка, че всичко освен титла на домашна сцена ще е грандиозен провал и въпреки че вече има гръбнака на отбора, с който да се пребори за това, не е малко и работата която остава да бъде свършена. Преди всичко звездите на отбора трябва да бъдат опазени от нежелани контузии, поради което БФК отказва участие в турнира на Южна Америка през следващата 1947г. За главна репетиция преди мундиала пък е определяно следващото такова две години по-късно, чието организиране е поверено именно на бразилците.