Една последна възможност за обиграване на състава си преди Мундиал`50 има треньора Флавио Коща и това било предстоящото първенство на Южна Америка през 1949г. именно в Бразилия. С невероятно нетърпение цялата нация тръпне в очакване на първия мач в Рио, в който срещу домакина трябвало да се изправи победения с 9:2 преди само четири години тим на Еквадор. Единствено по-невероятно е самото представяне на Селесао в тази първа среща от турнира. Стадиона Сао Жануарио е домакин на събитието и въпреки че капацитетът му е едва 25 000 зрители, според някои източници на този двубой са присъствали не по-малко от 70 000.        И ето че под техния зорък поглед мача започва...И то как само започва - още в третата минута Тесуриня открива резултата за Бразилия, а до 16-та той е вече 4:0! Еквадорците успяват да върнат един гол две минути по-късно, но това ни най-малко не трогва домакините, които в оставащите минути до почивката реализират още три попадения, дело на Шимао, Жаир да Роса Пинто и отново Тесуриня. Едва ли има във световната футболна история друг подобен мач, при който резултата на почивката да има цифровото изражение 7:1!!!... А това дори не е всичко, защото Зизиньо и Адемир още не са вкарали своите голове, с които нещата изглеждат още по-обнадеждаващи за всички, обичащи красивата игра в Бразилия.         През следващата една седмица до  мача срещу Боливия, футболната еуфория намира своя израз в безкрайни карнавални шествия във всички бразилски градове, най-въодушевените от който на станалия емблематичен вече плаж Копакабана в Рио. За двубоя с боливийците Селесао трябва да пропътува разтоянието до Сао Пауло, където подобно на представлението си в Рио, да зарадва и жителите на индустриалната столица на страната. Едва ли някои обаче е очаквал от възпитаниците на Флавио Коща да са толкова убедителни във втори пореден мач. Още повече , че резултата на почивката е едва 4:0..., след два гола на подвизаващия се в местния Португеза Нининьо е по един на обичайните заподозрени Жаир и Зизиньо. Легендарния нападател на Коринтианс Клаудио Пиньо / голмайстор на тима за всички времена с 306 гола в 554 мача / отбелязва красиво попадение четири минути след подновяването на играта, но като че ли отбора се щади за следващите битки с по-силни съперници. Това не се харесва на публиката в Сао Пауло , свикнала да гледа спектаклите на своите клубни отбори и в средата на второто полувреме тима на треньора Коща дори получава и първите подсвирквания от трибуните. Умишлено селекционера не прави никакви промени в отбора , в който са подвизаващите се в местното първенството Паулиста -  Мауро, Бауер, Руи , Нороня, Клаудио Пиньо, Нининьо и Шимао. За щастие на фенове реакцията на зеления килим не закъснява и в последните 20 минути на срещата футболистите правят точно това, което са сторили  за цели 70 по-рано - отбелязват нови пет попадения!!!... Техни автори стават Шимао от Коринтианс - `71 и `79 минута, съотборникът му Клаудио Пиньо със своя втори гол в `84 мин.` Зизиньо десет минути преди края , и оформилия своя хеттрик Нининьо шест минути по-късно. Някъде измежду головите удари по посока на боливийската врата, Угарте успява да отбележи почетно попадение на стодион Пакаембу, за да придобие резултата завършения си вид - Бразилия - Боливия - 10:1...       Три дни след това, отново същия стадион Пакаембу, е домакин на срещата на Бразилския национален отбор с този на Чили. И ако преди мача с Боливия малцина са очаквали получилият се разгромен резултат , сега всички искат нова гръмка победа, защо пък не вече с 11 отбелязани гола в противниковата врата. По всичко личи , че отбора разполага с нужните изпълнители, а противника в предстоящия двубой дори е загубил предишния си мач, именно от Боливия с 3:2 на същия този стадион в Сао Пауло. Да , ама не... Чилийците са се окопали в собствената си половина и рядко остават празни пространства пред бразилските нападатели. Най-техничният от тях - Зизиньо все пак успява да даде преднина на домакините в 20-та мин. , но като че ли най-добрата новина за кариоките, е че Чили остава с човек по-малко още преди края на първата част, след като изключително грубия Флорес е отстранен от главния съдия Арментал. Второто полувреме започва, така както завършва първото - с груби нарушения на чилийските бранители, при едно от които е отсъден единадесет метров наказателен удър - дузпа за Бразилия. Клаудио Пиньо реализира третия си гол в турнира, но до края на мача вратата на гостите остава непревземаема крепост, а в самия край на срещата дори с човек по-малко Чили се добира до гол, след ново страхотно изпълнение на дузпа - 2:1.         На 17 Април Бразилия изиграва и последния си мач в Сао Пауло, преди да се завърне за решаващите битки на Сао Жануарио в Рио. Опонент този път е Колумбия, а и най-малките съмнения от предишния мач са разсеяни от Тесуриня и Адемир Менезеш, които са в основата на новия впечетляващ успех - този път само с 5:0. Стадиона на Васко отново е препълнен седмица по-късно, като 45 хиляди фенове, някои от които  заели немъзможни иначе позиции, са дошли за да наблюдават поредното зрелище на своите любимци. И то разбира се, се случва - въпреки че резултата е открит с автогол на Арсе, цели петима бразилски футболисти успяват да се запишат до него на светлинното табло, а единствен от тях Жаир да Роса Пинто дори има повод за това на два пъти. 7:1 е крайният резултат и няма никакво съмнение кой е по-добрия отбор в този мач, но може би най-сериозното изпитание за Селесао - сблъсъка срещу Уругвай, предстой на последния  ден от месеца Април `49г...         Аржентина, силно засегната от решението на ФИФА да даде домакинството на следващия Мундиал на Бразилия, вместо на нея, бойкотира не само световния форум, но и този за отборите от Южна Америка, домакинстван отново от кариоките. Кой знае защо гаучосите са решили, че от Световната футболна централа им дължат подобен жест. По-късно става ясно, че всъщност никой така и не е разбрал за тяхната липса...  При тяхно отсъствие, по всичко личи че именно урусите, световен шампион от 1930г.,  ще са основния конкурент на бразилците за титлата Крал на Америка. Досега в турнира, обаче тяхното представяне е изключително колебливо, като урусите постигат трудни победи над Еквадор и Парагвай, равенство с Колумбия и дори загуба от отбора на Боливия.        При все това мача срещу домакините започва добре за Селесте и още в 12-та мин. Кастро открива головата сметка в двубоя. Радостта им обаче трае едва три минути, след които Жаир се оказва в прегръдките на своите съотборници, а до края на полувремето победата за бразилците вече изглежда опечена. Зизиньо е извел отбора на треньора Коща напред в 24-та мин. , след което 5 минути преди почивката съдията е отсъдил дузпа , в полза на домакините, реализирана умело от голмайстора Жаир да Роса Пинто. Данило Алвим и Тесуриня довършват изглеждащите на пръв поглед сериозни противници от Уругвай, в последните десет минути на двубоя, затвърждавайки мнението,че трудно някой може да победи този бразилски състав, само година преди Мундиал` 50.        Оказва се обаче, че и това не е съвсем вярно. Да, мач преди края на турнира Бразилия е начело в класирането със шест победи и голова разлика 31:5 и едва ли има някакво съмнение, че точно нейния капитан ще вдигне пръв трофея. На по правилата на КОНМЕБОЛ головата разлика не е от решаващо значение в подреждането, и при евентуална победа в последната среща на Парагвай, срещу домакините, те ще се изправят в решаваща битка за титлата отново срещу тях. И колкото и невероятно да звучи, точно това се случва. След гола на Тесуриня през първата част бразилците като че ли решават, че всичко е превършило и едва ли не гуараните сами ще вкарат останалите голове във своята врата. Тази тяхна надменност закономерно е наказана в края на мача, когато Авалос и Бенитес обръщат резултата до 2:1 в тяхна полза...         Бразилия трябва да изиграе още един двубой срещу същия съперник, преди да вдигне титлата пред възторжените погледи на десетки хиляди свои почитатели на Сао Жануарио. Започнал малко скучновато финалния мач бързо навлиза в обичайното си русло, когато първо Адемар отбелязва два гола в `17 и `27 мин. , а  две преди почивката и Тесуриня добавя дежурното си попадение , за да доведе нещата до 3:0. През втората част отново тези двамата са главни действащи лица , с поредните си голове в `48 и `70 мин. , с които се изравняват в подреждането при голмайсторите на турнира със съотборника си Жаир, и тримата с по 7 гола. Като че ли засегнал се , че може да му вземат короната на топреализатор, Жаир се разиграва в края на мача и на свой ред бележи нови два гола, с които резултата набъбва до впечетляващото за финал изражение - 7:0!...        Жаир да Роса Пинто е коронясан за голмайстор с 9 гола , а постижението на целия бразилски отбор - 46 гола в едва 8 изиграни срещи си остава рекорд в турнира , неподобрен и до ден днешен. Турнира завършва така, както още преди неговото начало всички са очаквали - с победа за домакините от Бразилия, но едва ли толкова много са били тези, които са очаквали това да стане по толкова безапелационен начин. Малцина знаят,че Четвъртия световен шампионат първоначално е планиран за същата тази 1949 година. Един Господ знае, какво би могло да се случи на европейските отбори, ако трябваше точно в този момент да се изправят срещу точно тези бразилски магьосници, навлезли в най-добрата си спортна форма. Но нейсе... След този успех все по малко са тези, които се съмняват в успеха на бразилците и догодина на домашния Мундиал, имайки предвид на първо място футболистите, с които разполага треньора Флавио Коща...