До средата на миналият век, навсякъде по света, където се играел приличен футбол, се смятало че работата на защитника е единствено да руши нападателните действия на противника, а преминаването на централната линия на терена било възприемано, като истинска сензация, достойна за първите страници на спортните издания. С появата си в отбора на Бразилия обаче, Нилтон Сантос и съфамилникът му Джалма Сантос / нямат никаква роднинска връзка / , правят на пух и прах това разбиране за футболната игра, и не след дълго все повече крайни защитници започват да използват празните пространства за атака по оголения фланг на изненадания противник, в опита си да им подражават... Ето защо историите на тези футболисти заслужават нашето внимание и в следващите няколко реда, ще бъдат разказани от автора на този труд. Нилтон Реиш дос Сантош е роден на 16 Май 1925г. в Рио де Жанейро. В средата на 40-те години започва да играе на аматьорско ниво, като ляво крило за непретенциозния Флешейраш. Междувременно отбива и военната си служба, като работник на летището Галеао край Рио, чийто командир - майор Мано Онорио, е близък приятел на известния треньор на Ботафого тогава Зезе Морейра. Майорът препоръчва своя войник и Зезе го взима, но променя ролята му, за да използва по-добре качествата му в защита. Като крило Нилтон е добър, но твърде често забравя да " поглежда " към вратата на съперника и треньора на Ботафого решава да го върне малко по-назад по дължината на тъчлинията.        Още преди да подпише обаче своя първи професионален договор с клуба от Рио през 1948г., Нилтон Сантос има сериозни проблеми с органите на реда в космополитния град. Известен със своя буен и непреклонен характер, талантливия защитник отказва да продължи редовната си военна служба, за което е осъден и изкарва тригодишната си присъда в затвор, в покрайнините на Рио де Жанейро.През този период зад решетките упорития бразилец тренира в затворническия отбор, а в събота, когато се провеждат мачовете с другите затвори, Нилтон блести над всички със своята класа. Мачовете между лишените от свобода са толкова вълнуващи и се играят с такава пламенност, че много от  професионалните отбори по това време можели само да им завиждат. Твърди се , че крадците, измамниците и фалшификаторите имат по-перфектна игрална дисциплина и морал, отколкото излизащите да играят на Маракана футболисти. За факта , че в страната, където страста към футбола е несравнима, дори затворническия футбол може да бъде отлична школа за подготовка, говори еднозначително и историята на неповторимия Нилтон Сантос.        Преминал през този нелек, но поучител път, Сантос влиза стремглаво в професионалния футбол, с екипа на Ботафого, на който екип остава върен през цялата си кариера, и с който екип изиграва цели 1004 мача преди да окачи обувките на пирона. Великолепните му изяви при "кобрите" го правят и твърд титуляр в бразилския национален отбор, с който прави своя дебют на 17 Април 1949г. , при разгромната победа над Колумбия с 5:0. От този мач насетне Нилтон е големия организатор в отбраната на Селесао, а в неговото мнение се вслушват всички - треньори, публика, футболисти, шефовете на отбори и дори тези на местната футболна Федерация. Повикан е и в разширения състав за домакинския Мундиал през `50г., но през целия турнир остава резерва на по-добрия според Флавио Коща Бигоде. Самият треньор по-късно вижда с очите си, че това не е била добра идея, след като фаворитизирания му отбор допуска пробив именно по левия фланг на защитата си, последван от гола на Гиджа, потопил цялата страна в истински дълбока национална трагедия. " Никога няма да станем Световни шампиони - пишат бразилските издания - след като не можем да победим в такъв мач!"       Обновлението на Селесао обаче започва именно от левия фланг на отбраната, където Нилтон Сантос заема полагащото му се място, за да дойдат страхотните игри на отбора на турнирите за Панамериканската и Южноамериканската купа през следващите години. Нито един детайл от футболното изкуство не е загадка за този елегантен метис, който властва в лявата зона на терена, а пасовете му почти винаги завършват с голове. За най- добрия ляв защитник за две десетилетия се носят какви ли не легенди, но е безспорно едно - той бе сред онези футболисти на Бразилия , изпреварили времето си с няколко десетки години. Една от тези легенди е от далечната 1953г. , когато треньора Висенте Феола решава да изпита качествата на един разцъвтяващ млад талант - бъдещото гениално дясно крило Мане Гаринча. По време на една от тренировките треньорът изпраща срещу него именно Нилтон Сантос, за да се увери сам в качествата на младежа. Нилтон взима нещата на сериозно и се заформя истински мъжки дуел. Когато за трети пореден път Гаринча го оставя на място след убийствения си финт, Нилтон отива при Феола и му казва : " Давай му фланелката на това момче, няма на света защитник, който може да го спре! "      Наред с непреодолимостта му в защитен план, легендарен е и дрибъла на Сантос, очевидно останал като наследство от нападателния му произход. Той слаломира между съперниците в зоната си, като завършен нападател, след което центриранията му са с хирургическа точност. Не се отличава със завършващи удари, но и до днес името му се споменава, когато трябва да бъдат изброени най-добрите бранители в историята на играта. За него се твърди, че е абсолютен господар в клуба си Ботафого, а торсидата и пресата го наричат едноначително "енциклопедията на футбола". Дори е пуснат анекдот, че в тима на "кобрите" и чистачката не се назначава без знанието на Сантос. Модерния ляв е носител на четири трофея от шампионата на Рио де Жанейро от сезоните 1948`57`61`62г.      Негово копие на десния фланг на отбраната на Селесао е не по-малко легендарния Джалма Сантос.  Куриозното във неговия случай е това, че от най-ранната си детска възраст, той мечтае един ден да се захване с ... обущарски бизнес!...Това, че едва 19-годишен започва да тренира и футбол в местния Атлетико Португеза е по-скоро плод на възгледите  му за забавление в огромния град, какъвто е Сао Пауло в онези времена. Първоначално започва да тренира в центъра на отбраната, но не след дълго треньорите му в клуба от Сао Пауло, забелязват афинитета му към офанзивни действия и го изпращат на десния фланг, където в следващите години той е неудържим. Не остава незабелязан и за Айморе Морейра, който първи го вика в националния отбор за Панамериканските игри през 1952г. Оттогава насетне Джалма Сантос е неизменен титуляр в националната единадесетторка, като в периода до 1968г. записва цели 98 участия. По-късно Джалма е трансфериран и в гранда Палмейрас, като извървява нелекия път от бедно чираче в мизерна обущарска работилница, до високоплатен професионален футболист на може би най-силния отбор в родината си по това време.