Година след провеждането на първото Световното първенство по футбол в Бразилия през 1950г. , Маракана отново е домакин на такова, но за клубните тимове от най-силните първенства.Осемте най-силни / според организаторите / отбора в света тогава са разделени в две групи. Едната играе мачовете си на Маракана в Рио и е съставена от Васко да Гама, Спортинг, Аустрия и Насионал. В Сао Пауло пък , на Пакаембу среща си дават Палмейрас, Ница, Ювентус и Цървена Звезда. В директния сблъсък за първото място в тази група, Ювентус разбива Палмейрас със внушителното 4:0. Бразилците обаче вече са си осигурили участие на полуфиналите след победи над Ница с 3:0 / голове на Акилес, Понсе де Леон и Ричард / и Цървена Звезда с 2:1 / Акилес и Лиминя /. За сметка на това пък далеч по-убедителен във Рио е отбора на Васко да Гама. Двете последователни победи с по 5:1 над Спортинг и Аустрия са последвани от поизмъчената такава с 2:1 срещу отбора - шампион идващ от страната, чието име никой в Рио не иска да спомене - Уругвай.          И двата представителя на домакините са на полуфинал, но точно там те трябва да определят, кой измежду тях ще представи Бразилия на финала на клубния Мундиал. Васко е фаворит не само защото е домакин и в двата мача, които са в Рио де Жанейро. Де факто това е клубът, който осигурява гръбнака на националния отбор, пропилял световната титла година по-рано. В първия мач обаче Палмейрас изненадващо печели с 2:1. Головете за тима от Сао Пауло вкарват Ричард и Лиминя , докато за Васко точен е Манека. Във втория, Палмейрас измъква героично нулево равенство, най-вече благодарение на резервния си вратар Фабио Крипа. По принцип титуляра на вратата е Обердан Катани, един от най-добрите бразилски вратари по онова време. Той обаче играе изключително слабо срещу Ювентус в групата и логично е изваден от състава на Вентура Камбон за финалната фаза на турнира. В другия полуфинал Ювентус прави първо 3:3 с Аустрия Виена, но във втория мач се поправя и успява да победи с 3:1.         И така на финала за втори път през турнира се срещат отборите на Ювентус и Палмейрас. А като се има предвид резултата от първия / 4:0 / , както и провала на бразилските национали година по-рано, напрежението върху отбора но Палмейрас е направо ужасяващо. Въпреки това пред своите фенове в Сао Пауло отбора постига минимална, макар и доста трудна победа с 1:0 - гол на Франсиско Родригес. Но по регламент шампиона се определя след изиграването на два финални мача, като домакин на втория е 200 000-та арена в Рио де Жанейро.         Въодушевението сред феновете на Палмейрас е огромно, но това няма как да омаловажи геройството, което те извършват. Цели 40 000 души пропътуват разстоянието между Сао Пауло и Рио за да наблюдават на живо предстоящият триумф на своите, а още 50 000 от феновете на грандовете в Рио, също подкрепят своите сънародници. Още два дена преди мача торсидоритере в зелено и бяло започват да прииждат по междущатската магистрала, с коли, с каравани, автобуси... Има дори и такива прелетели разстоянието със самолет, както и достигнали до Рио на автостоп... Историята на бразилския футбол не помни до този момент подобна инвазия на футболни фенове, не помни и обединение между враждуващите агитки на Фламенго и Васко, на Ботафого и Флуминензе... Всички тези фенове обаче се превръщат в един мощен юмрук, благодарение на когото, тимът на Палмейрас успява да нокаутира италианският си опонент и да спечели титлата.         На Маракана обаче нещата не тръгват по най-добрия начин за бразилците - Ювентус повежда с гол на Праест още в началото на мача. Местните фенове, които по принцип ненавиждат Палмейрас / известни в родината си като " италианците ", от старото име на отбора - Палестра Италия / , обаче се проявяват като патриоти и оказват силната си подкрепа за своите сънародници. След половин час игра Родригес изравнява и връща надеждите на всички по трибуните. Ала веднага след почивката Джанпиеро Бониперти отново извежда Старата госпожа напред в резултата - 2:1 за италианците. Дежа вю... Уругвайският кошмар сякаш е на път да се повтори. Хиляди протягат ръце за молитва към Господ , да не им причини повторно страдание, след онова на 16 Юли миналата година. Какво ли би се случило с бразилския футбол, ако Той все пак не беше се вслушал в техните молби?... Остава загадка..., защото точно когато вече всичко изглеждало загубено, Лиминя успява да излъже цялата италианска защита и да влезе със топката във вратата за 2:2. Дежа вю? Да, но не на кошмарния финал с Уругвай, а на уникалното изпълнение на Зизиньо от мача срещу Испания в предишния мач... Броени минути по-късно капитанът на Палмейрас Жаир да Роса Пинто вдига над главата си първата световна клубна купа...        Според всички в страната турнирът е определян за успешен, още повече, че основната му цел е постигната - Бразилия си има своя световен шампион - Палмейрас. БФК дори решава той да се превърне в ежегоден, като за този на следващата година са поканени шампионите на Италия, Швейцария, Португалия, Аржентина и Уругвай. Ювентус и Расинг Клуб обаче отказват в последния момент участието си в турнира, докато Спортинг, Грасхопърс и Пенярол акостират на бреговете на Рио. Именно тези три отбора са в едната група, играеща на Маракана, като тя е допълнена от шампиона на Рио за 1951г. - отбора на Флуминензе. В другата група компания на Коринтианс / победител в първенството Паулиста за изминалата година / правят представителите на Австрия, Западна Германия и Парагвай. Интересното е , че и трите отбора са подгласници в изминалите шампионати на своите страни. Този път отборът от Сао Пауло започва убедително кампанията си. Може си заради по-леките си съперници, но все пак Коринтианс громи Саарбрюкен и Либертад с по 6:1 и Аустрия Виена с по-скромното 2:1. Флуминензе изпитва известни затруднения в своята група, но постепенно набира скорост и след нулевото реми в първия мач срещу Спортинг, следват победите над Грасхопърс / 1:0, гол на Мариньо / и Пенярол / 3:0, два гола на Мариньо и един на Орландо Пинго де Оуро в последната минута на срещата / ,за да излезе отбора от първата фаза без допуснат гол! За радост на всички в Бразилия този път техните представители ще срещнат различни съперници в полуфиналните си битки, а мечтания бразилски финал изглежда все по-близо. И той наистина се случва , след като Флуминензе е безкомпромисен срещу Аустрия на Маракана / 1:0, гол на Диди и 5:2, Теле, Орландо 2 и Киншас 2 / ,а след първата загуба от Коринтианс с 2:1, уругвайския шампион Пенярол решава, че е ощетен от арбитъра и не се явява за реванша, няколко дни по-късно.          Самия финал отново се състои в два мача на Маракана, което дава известно, не малко предимство на Флуминензе. Предимство, което не е пропиляно от футболистите на трикольорите и след 2:0 / Орландо и Мариньо / и 2:2 / отново Мариньо и Диди /, отбора на треньора Зезе Морейра украсява клубния си музей на стадион Ларанейраш и със световната клубна купа. Въпреки това второто издание на турнира не е толкова успешно, и след отказа от участие на Реал Мадрид и Насионал през следваща година състезанието изпада в миманса, като само два отбора от Европа / Спортинг и Хибърниан / и един от останалата част на Южна Америка / Олимпиа де Асунсион / спорят с петте представителя на домакините. Естествено шампиона отново е бразилски и този път името му е Васко да Гама, предвождан от голмайстора си Пинга, но така и турнира в Рио не намира своето продължение.          Идеята за световно първенство за клубовете обаче не е отшумяла. По същото време когато тече второто издание на Копа Рио, в Каракас, Венецуела се провежда алтернативен вариант на шампионата. В него участие вземат само четири отбора, като  в случая това са представителите на Испания - Реал Мадрид, Колумбия - Милионариос, домакините от Венецуела - Ла Сале и естествено тези на Бразилия - заелия едва трета позиция в шампионата Кариока отбор на Ботафого. Именно Ботафого обаче, още в първата си среща със скъпата селекцията на Милионариос, с Адолфо Педернера и Алфредо ди Стефано в редиците си, успява да спечели сърцата на местната публика със страхотната си технична игра. След няколко обрати в резултата, той все пак придобива логичния си завършек към края на мача - 4:4! Следва ново равенство за тима от Рио - 1:1 срещу домакините от Ла Сале, преди да дойде и трето поредно такова срещу фаворита Реал Мадрид. След като испанците са повели още във втората минута чрез Паиньо, Ботафого стигат до пълен обрат в средата на второто полувреме чрез Зеиньо, но отново голмайстора на  изминалото испанско първенство, носи точката за мадридчани. Този мач като че ли дава криле на футболистите на Фогао и те постигат две страхотни победи в следващите си мачове - първо с 2:0 срещу прехвалените Милионариос, а после и с гръмкото 6:2 срещу по-скромния Ла Сале.         Явно всичко трябвало да се реши в последния мач между Ботафого и Реал Мадрид, преди който двата отбора имат по равен брой точки - 7 и голови разлики съответно 15-9 за Ботафого и 13-7 за Реал. Напук на всички очаквания за резултатен мач, усилията на двата отбора се оказват безплодни и футболистите разменят своите фланелки след неговия край при 0:0. Изненадващото е, че въпреки по-добрата голова разлика на Ботафого, организаторите решават да връчат купата на Реал Мадрид, и вместо в Рио тя се озовава във столицата на Испания!?... Същите тези организатори обаче няма как да повторят подобна грешка на следващото лято, защото Коринтианс / шампион на щата Сао Пауло за предходната година / е безпощаден във всичките си шест срещи от турнира, срещу силните европейски грандове Барселона, със Сегара, Басора и Ладислао Кубала / победи с 3:2 и 1:0 /и Рома със Гандолфини и Гали / 1:0 и 3:1 /, както и срещу домакините от Каракас / 2:1 и 2:0 /. Бразилците завършват със 12 точки в актива си, а втория Рома е на цели 7 след тях.