Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.06.2014 15:31 - Мондиал`54 и Битката за Берн между маджари и кариоки
Автор: ojogobonito Категория: Спорт   
Прочетен: 1557 Коментари: 0 Гласове:
0



      Олимпиадата в Хелзинки през 1952г. е първата с участието на Бразилия, а на нея изгряват звездите на Умберто Тоци, Вава, Еваристо и Зозимо. Но за световния футбол има друго едно откритие и то се нарича Унгария. Веднага след като е отминала церемонията по награждаването във футболния турнир, на която маджарите са окичени със златните медали, новоизбрания президент на английската ФА Стенли Роуз е силно впечетлен от отбора и след дълги разговори с треньор им Густав Шебеш, кани него и момчетата му за мач в Лондон. Огромната откъснатост от реалността на английските футболни критици по това време обаче е очевидна, което си личи от явно риторичния въпрос на Франк Коулс, публикуван в Дейли телеграф : " Да, унгарците играят приятен за окото футбол, но какво ли би се случило с тях, ако трябваше да срещнат английски клубен тим, който се нуждае от точки? Английският отбор - сам си отговаря той - ще ги прегази." Метафората му всъщност не е твърде далеч от истината, но обектът и субектът ще бъдат прецизирани на точните си места само година по-късно.       През Май 1953г., когато Стадио Олимпико в Рим отваря врати, Унгария разбива Италия с 3:0 и предупреждава Англия, какъв футбол ще й предложи през Ноември. Леко успокоение настъпва в лагера на британците само няколко седмици преди гостуването на маджарите на Уембли, когато Швеция изкопчва героично равенство 2:2 при визитата си в Будапеща. В родината на футбола обаче си нямат и най-малка представа, какво ги очаква на 25 Ноември 1953г.        В 14:17 по Гринуич холандския съдия Хорн дава началния сигнал на един от легендарните мачове в историята на световния футбол. Само след 90 секунди игра Нандор Хидегкути преодолява защитника Хари Джонстън и пронизва безпощадно английската врата за 1:0, а първата среща на албионците с топката, е за да започнат отново от центъра. На вратата на Англия е Джил Мерик, а аматьора Джордж Роб сменя контузения Том Фини на лявото крило. Домакините са разгромени с 3:6, а само след няколко дни по книжарниците вече се продава книга със заглавие " Научете се да играете като унгарци ". Шест месеца по-късно , в навечерието но швейцарския Мундиал, новата среща между смятаните за най-силни отбори в света завършва още по-интересно - 7:1 за унгарците, извоювали си след тези мачове прозвището "Вълшебните маджари ". Така в очите на всички унгарският триумф на Мундиал`54 се смята за чиста формалност, като само президентът на ФИФА Жюл Риме намеква, че изненади никога не са изключени, визирайки незабравената още надпревара в Бразилия.      На самия световен шампионат и бразилците и унгарците, както и останалите участници във форума, са жертва на безумно създадения регламент за неговото провеждане. Отборите са разделени на четири групи от по четири отбора,като два от тях, които са поставени от организаторите, няма да играят мач помежду си. Така в Първа група Бразилия няма какво да дели с Франция; във Втора Унгария не среща на терена турците; в Трета група Уругвай и Австрия чуват един за друг, само от преразказите на чехи и шотландци, а две от великите сили Англия и Италия нямат шанса да премерят сили в Четвърта група. При директните илиминации пък, четирите победитя от групите отиват в един и същи поток, докато в другия са едва класиралите се на вторите места Югославия, Австрия, Западна Германия и домакините от Швейцария. Почти невероятно е, че подобен абсурден план може да се роди в главите на толкова видни футболни дейци, като Ърнст Томас, Оторино Бараси, Карел Лотси, Анри Делоне, Стенли Роуз или Густав Видеркер. Планът е невъзможен не само от спортна гледна точка, но той нарушава и всички принципи за равенство на шансовете и застрашава по-нататъшното съществуване на първенството.       При все това турнира няма как да не започне, и на 16 Юни 1954г. се изиграват и първите двубои от него, като за първи път в историята те се излъчват и в директни предавания по телевизията. Неговия старт обаче е изключително апатичен, след минималните победи на Австрия над Шотландия с 1:0, на Уругвай над Чехословакия с 2:0 и на Югославия над Франция с 1:0. Всичко се нарежда добре за организаторите едва когата бразилците излизат на терена за първия си мач, срещу Мексико. Вицешампионите се представят с изцяло нов състав, който блести на премиерата си с не по-малка яркост от предишния. Балтазар, Диди, Пинга на два пъти и Жулиньо Ботельо, не дават никакъв повод за съмнение на футболната общественост, побеждавайки представителите на Централна Америка с категоричното 5:0. След този мач кариоките дори намекват, че могат отново да стигнат до финала на надпреварата, а защо не този път и да го спечелят. Само ден по-късно пък Унгария ще разнебити тима на Южна Корея с 9:0!       Вторите двубои на основните претенденти за титлата обаче протичат по коренно различен сценарий. Бразилците едва се добират до равенството в редовното време срещу Югославия, с гол на звездата си Диди, а в продълженията нямат сили за нищо по-съществено. Унгарците от своя страна постигат поредна грандиозна победа, този път срещу Западна Германия, с внушителното 8:3. Още до 17-та мин. резултата е 3:0 за маджарите, а втория и третия гол за немците идват едва когато той е вече 8:1! По всичко изглежда, че короната на най-силен отбор на планетата, пък макар не и световен шампион, е свалена от главата на Бразилия и сега Вълшебните маджари са тези, които се ползват с тази привилегия.       Централноевропейците имат възможността да докажат това и в пряк сблъсък на зеления терен, след като според глупавия регламент на ФИФА трябва да срещнат Бразилия още на четвъртфиналите. Според очакванията на всички, това би трябвало да е най-прекрасния мач на шампионата, определян е като финал преди финала и е чакан със затаен дъх от всички не само на стадиона, но и пред милионите телевизионните приемници. Както винаги в Берн отново вали, хиляди запалянковци се свиват под чадърите, а терена е  хлъзгав и с коженото кълбо се борави изключително трудно. Въпреки това двата отбора разгарят истински фойерверк на футболното изкуство през първата част, като в самото начало европейците са доста по-ефективни. Подобно на силния старт срещу Германия, и сега унгарците повеждат набързо в резултата - 2:0 още в 7-та минута на двубоя, с голове на Хидегкути и Кочиш. 11 по-късно обаче представителите на Южна Америка получават право да изпълнят дузпа, и Джалма Сантос не среща затруднения при нейното реализиране. До края на първите 45 минути мача върви равностойно и нищо още не се знае, а обещания спектакъл всички очакват да видят след почивката.       Вместо това 60 000 на стадион Ванкдорф получават друг вид зрелище... Само 15 минути след подновяването на играта, проклетият за всички в Бразилия английски рефер Артър Елис отсъжда несъществуваща според тях дузпа, а Михали Лантош е този който отново дава два гола преднина за Унгария. Преди той да стори това обаче, мача е прекъснат за няколко минути, след като недоволни от отсъждането на рефера, на терена са нахлули една дузина официални лица от бразилската делегация, както и почти още толкова журналисти от страната на кафето. Играта все пак скоро е подновена, а резултата е вече 3:1 за европейския тим. Изнервени от развоя на срещата и виждайки, че за втори поред път титлата им се изплъзва на косъм, кариоките вадят тежката артилерия, в резултат на което мача става изключително груб. Нилтон Сантос и Умберто Тоци от Бразилия и Йозеф Божик от Унгария поемат преждевременно към съблекалните. В суматохата някак си Жулиньо Ботельо успява да върне един гол, но в оставащите 25 минути от мача, единственото нещо до което стигат бразилците е ... гол в тяхната врата, дело на Шандор Кочиш...Ето какво казва главният рефер след двубоя : " Мислех, че това ще е най-великия мач, който някога съм ръководил. Всичко говореше за това. Бях най-щастливия човек на света преди неговия старт. Дали имаше нещо общо тука политиката или религията не знам, но поведението на двата отбора през втората част беше чисто и просто животинско. Пълен позор! Повечето от футболистите заслужаваха да бъдат изгонени от терена. Единствената ми мисъл беше, че този мач просто трябва да завърши, ако може и час по-скоро."       И при петия си пореден опит за изкачване на футболния Еверест Бразилия претърпява провал. Този път обаче той е със други параметри. Макар, че започва добре шампионата, отбора от страната на кафето го завършва по ужасен начин, и сега след тези изцепления всички са настроени отрицателно към футболистите в него. Да, Джалма Сантос е избран за най-добър десен защитник на турнира, но тези няколко минути от мача с унгарците, като че ли за миг заличават добрите спомени за предишните поколения бразилски национали, очаровали цялата футболна общественост със вдъхновената си игра. След трагедията преди четири години, сега всички в Рио имат значително повече поводи да се срамуват от представянето на националната си гарнитура. Като лека утеха за тях идва новината, седмица по-късно че Унгария, след като е детронирала и световния шампион Уругвай със същия резултат от 4:2 / този път след продължения /, и след като в първите девет минути на финала срещу германците води с 2:0, в крайна сметка губи титлата след исторически обрат от страна на Морлок, Хелмут Ран и братята Валтер - 3:2! За втори пореден път най-добрия тим на планетата губи решаващата битка за титлата, и отново след невероятен обрат, за който никой нормален човек не би си помислил по-рано. Но това е едновременно и огорчението и очарованието на футболната игра. Именно световните шампионати след войната дават онова лице на футбола, с непредвидимите си мачове,  което в следващите десетилетия ще запали немислим брой футболни ентусиасти. 










Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ojogobonito
Категория: Спорт
Прочетен: 54102
Постинги: 41
Коментари: 0
Гласове: 3
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031