През 1959г. в мадридския колос Реал акостира  най-голямата звезда на бразилския футбол през 50-те години на изминалия век, световният шампион отпреди година - Валдир Перейра - Диди. Днес всички от по-старото поколение на играта си спомнят със затаен дъх за най-великият режисьор на бразилския футбол. За да стане обаче той такъв, той трябва да премине през неизброимо много футболни и житейски перипетии, оформили го като личност, не само на зеления килим. Футболният мислител Диди се ражда на 8-ми Октомври 1928г. в малкото градче Кампос дос Гойтаказеш, в южната част на щата Рио де Жанейро. Неволята го сполетява още в първите години на детството му. Неговото семейство живее в мизерия и търсейки прехрана, малкото момче започва работа като слуга на един от заможните си съграждани. Унижаван и нагрубяван заради тъмния цвят на кожата си, той успява да избяга от богаташката къща, където е момче за всичко. Останал без прехрана младия Валдир решава да се пробва и като строителен работник, но с времето установява, че дългия всекидневен труд не дава очакваните финансови резултати.       Тогава, въпреки родителските негодувания, решава да опита късмета си и с футболната топка в краката си. Нещо повече, не са един и два случаите , в които детето е заключвано в къщи, с единствената идея да бъде отказан от прищявката си, или пък треньорът му да го отстрани от тренировки, заради нередовното му участие в тях. Но блудния син вижда в себе си потенциал и не се спира пред родителските забрани, продължавайки да се занимава с играта, която вече е завладяла цялото му съзнание.      Още преди да започне да се състезава за първия си отбор - Сао Кристовао обаче, голямата страст с която се хвърля в играта , е на път да му изиграе лоша шега за цял живот. Едва 14-годишен Диди се контузва сериозно и вследствие на множеството инфекции, последващи травмата, младежът е пред угрозата десният му крак да бъде ампутиран. За радост докторите успяват да свършат своето, и след продължително и проблематично възстановяване, Диди подписва първия си професионален договор с отбора на клуба Американо.       И тук началото е трудно и след като не намира място сред титулярите решава да се премести в Сао Пауло, където да се състезава за непретенциозния отбор на Леншоензе. Престоят му там, обаче е повече от забележим и след три години пребиваване местните запалянковци изпращат с насълзени очи своя любимец, който избира по-изгодното от финансова гледна  точка предложение на Мадурейра. Обратно в Рио,  Диди отново не може да припознае своя дом в лицето на новия си клуб и година по-късно преминава във редиците на Флуминензе, където като че ли всичко стои по коренно различен начин. Звездите на отбора - вратаря Кастильо и десният защитник, станал известен по-късно като страхотен треньор, Теле Сантана, са тези които подават ръка на младата надежда, задържала се в тима цели седем сезона. Още във втория от тях, той печели шампионската титла в първенството на Рио през 1951г., а година по-рано вече е записал името си в историята, отбелязвайки първия гол на новооткрития 200 000-ен стадион Маракана. Една по-късно пък е национален състезател, като при бойното си кръщене печели и първата си купа - тази от турнира за Панамериканските игри в Чили, а в списъка на Зезе Морейра за световното първенство през 1954г. , неговото име е сред първите записани.       Незабравимо за футболните наблюдатели остава патентованото му изпълнение, останало в историята като Фоля сека или Падащ лист, при което топката се отклонява от привидно праволинейното си движение, точно в момента, в който противниковия вратар е готов да я улови, а тя незнайно как се озовава в неговата мрежа. Именно той е и човекът, за пръв път използвал термина Жого Бонито, като описание на практикуваната от самия него игра. По-късно през 1958г. английският коментатор Стюарт Хол, представя този израз и на аудиторията отвъд Атлантика, в опита си да изрази задоволството от играта на Питър Доърти от състава на Манчестър Сити. Англичаните обаче могат само да си мечтаят за бразилския вариант на красивата игра, олицетворение на която е самия Валдир Перейра.      Почти веднага след дебюта си за Селесао, Диди се превръща в мозъка на бразилската самба, на който би завидял дори компютър, ако можеше да завижда. Интересна случка с гениалния маестро е регистрирана през 1957г. След като за седем години печели само една титла на Рио и световното клубно първенство с Флуминене, Диди решава да приеме офертата на градския съперник Ботафого. Пристигайки в тима, разположен до бреговете на плажа Копакабана, той обявява на всеослушание, че ако спечели титлата още в първата си година с черно-белия екип, ще извърви немалкото разстояние от величествения Маракана до клубния стадион на Ботафого пеш. За радост на феновете на отбора, в края на годината титлата е факт, а цели 5000 от тях съпровождат своя идол в изпълнението на обещаното от самия него начинание...