Провала на бразилския национален отбор по футбол на Мондиал 2014, до голяма степен хвърли сянка върху неизброимите успехи на кариоките до този момент. Когато става въпрос за футбол обаче, и за напред най-често споменаваното име, ще бъде това на Бразилия. А наи-голяма вина за това ще има човекът определян като футболното чудо на ХХ век - Едсон Арантес до Насименто - Пеле.  Днес известният Пеле проплаква за първи път в едно малко градче наречено Трес Корасоеш / Три Сърца / в един от големите бразилски щати - Минас Жераиш. На 23 Октомври 1940г. в дома на ираещия тогава за отбора на Атлетико Минейро футболист Дондиньо / Жоао Рамос до Насименто / и неговата съпруга Доня Селесте Арантеш, се ражда синът им Едисон, който те нарекли по този начин на откривателя на електрическата крушка Томас Алва Едисон. За да има и своята си идентичност, обаче родителите решават да махнат "и"-то от името на рожбата си и го кръщават Едсон Арантеш до Насименто. Властите, изготвящи удостоверенията за раждане приемат вероятността, че родителите на новороденото неумишлено са пропуснали гласната буква и го вписват в документите, като съименник на великия изобретател. От там на сетне във всички документи, той ще носи това име, въпреки че всички ще го наричат Едсон.      Или поне в началото на съществуването му, защото още в детските му години, роднини и приятели започват да подвикват след него с прозвището му Дико, умалително на Едсон. По-късно едва в ученическите си години младежът ще получи и истинския си прякор, с който става известен на целия познат свят - Пеле. Всичко започнало от грешното произношение от страна на Едсон на името на футболния му кумир от това време - Вратарят на Васко да Гама Биле. Малчуганът се опитвал нееднократно да поправи говорната си грешка, но веднъж взели го на подбив за това приятелите му не го оставят на мира и името Пеле оттогова, та до днес стои преди това на Едсон.        След края на състезателната си кариера, в своята автобиография Пеле отбелязва, че нито той, нито неговите приятели знаят какво точно означава думата Пеле. Единствения друг случай, в който се споменава това име, то е на древен чудотворен израелтянин преди десетки векове, за който се знае твърде малко и не бива да се търси каквато и да е връзка с него. Така или иначе Пеле няма превод от португалски, или от който и да е друг език на планетата Земя, но на всички тях само няколко години по-късно това буквосъчетание ще бъде олицетворение на най-красивото и възвишеното във футболната игра.         В ранните детски години на Пеле всички по улиците на Трес Корасоеш познават баща му Жоао, като Дондиньо - безспорната звезда на футболния тим на градчето. Самият Дондиньо вярвал, че притежава завидни футболни заложби и само дозата късмет, необходима във всички подобни случаи, до момента му е пречела да издигне себе си и семействата си от бедността до живота в лукс, ако само можеше да играе за някои от големите отбори в Рио, Сао Пауло или Бело Оризонте. Голямата възможност за пробив в елита Жоао получава, когато е забелязан от един от скаутите на втория по важност тим в Бело Оризонте - Атлетико Минейро. По време на първия му мач за този клуб, срещу Сао Криставао в Рио, той има тежката задача да се изправи срещу гиганта Аугусто, по-късно капитан за Бразилия на Мундиал`50. При един от многото, колкото куриозни, толкова и зверски сблъсъци между двамата, Дондиньо се оказва на земята с множество усукани коленни връзки. Докторът на тима е категоричен, че полузащитникът никога повече нямо да може да практикува спорта, както досега, а единственото което могат да направят от Атлетико Минейро в случая е да платят на неизгрялата звезда обратния билет до Трес Корасоеш, слагайки с това края на една мечта. Дондиньо обаче не се отчайва и продължава да играе футбол в Трес Корасоеш, овързвайки коляното си с лед между отделните мачове в опит да предотврати окончателното си окуцяване. Но както по-късно неговият син казва, " това бе единствения начин, по който той можеше да изкарва някакви пари."        Едва когато получава покана за място в отбора на Бауру, в щата Сао Пауло и чиновническо място към него, съпругата му Доня Селесте престава да му мрънка, опитвайки се да го откаже от тази невероятна лудост, наречена футбол. Така, в  началото на 50-те години на века, семейството на малкия Пеле се мести в градчето Бауру, в покрайнините на Сао Пауло, търсейки прехрана в тамошните по-заможни фабрики. И тук обаче родителите му трудно свързват двата края и хлапето расте в мизерия, като дори за да може да играе любимата си игра, малчуганът овързва краката си със вестници, които продава през деня за някой реал, пристягайки ги с връв, или пък слага кори, но от грейпфрут, който да го предпазят от контузии, досущ като тези на професионалните състезатели. Мама Селесте се надява силно, че първородният й син ще има по-добра съдба от тази на баща си и всячески се опитва да го държи на страна от футбола, настоявайки малкия Едсон да набляга по-често на учението. Едсон обаче не успява да изпъкне с интелект в основното училище в Бауру, където семейството му се установява на улица Руа Рубес Аруда. Веднъж написал си домашните упражнения Дико, както го наричали в семейството бързал да изкара някой друг реал, работейки като ваксаджия на местната гара или пък продавайки оставените от предишни пътници във влаковете пакети фъстъци, които грижливо събирал.        На полето на Нороесте Клуб, на края на Руа Рубес Аруда, той за пръв път открива и страхотните си качества във футболното изкуство. На игралното поле влиянието на баща му е очевидно. От своя страна обаче Жоао върва, че малчуганът по-скоро е наследил техническия си арсенал от своя чичо, един от братята на Дондиньо, поминал се твърде млад. Както по-късно ще стане ясно обаче, Доня Селесте е тази от която малкия Пеле взима най-важните качества за своя грандиозен успех. Освен неповторима сила на разума, тяло и дух, които всички смятали за необикновенни, Едсон наследява от майка си и страхотна вътрешна сила, оформила го като характер още на най-ранна детска възраст. Едва 10-годишен той започва да подритва топката с доста по-големите от него момчета в отбора на квартала, носещ името 7-ми Септември.         Страстта му към играта  не остава незабелязана и на 14-годишна възраст Пеле преиминава във отбора на Бауру Атлетик Клуб Джуниорс. По това време в отбора с малките деца се занимава бившия бразилски национал Валдемар де Брито, който след като се наслаждава две години на уменията на малкия Пеле, решава да го заведе на проби в пристанищния град Сантос, където президент на едноименния клуб е старият му приятел Ати Джордж Коури. След само пет дни в Сантос, непонесъл огромната трансформация в своя живот, Пеле е на път да се прибере при родителите си. В една ранна утрин, към 5 часа сутринта той решава да опакова нещата си и да напусне стадиона Вила Белмиро. Ако само един от почасовите работници в Сантос, Биг Сабу не беше спрял талантливия младеж, напът за местния минимаркет, професионалната кариера на днес най-големия футболен бог щеше да завърши там и тогава, без никой днес да е чувал за него. За радост това не се случва и Пеле се завръща отново на Вила Белмиро.        А отбора върви убедително към втората си шампионска титла на щата Сао Пауло, и първоначално никой не вярва на уверенията на Валдемар, че им е докарал " бъдещия най-добър футболист на света ". Това обаче бързо се променя, когато още при първото си появяване на терена, на 7-ми Септември 1956г., след като заменя счупилия си крака основен нападател на отбора тогава Васконселос, той бележи един и асистира за още няколко от седемте гола за Сантос при победата в приятелската среща над Коринтианс със 7:1. Парченцето късмет, което баща му цял живот чака, сега е дошло при съна му и той не пропуска възможността да се възползва от него. При гола си Едсон жонглира с глава през цялата отбрана на мускетарите и на всичкото отгоре прекарва топката между краката на слисания вратар...        Веднага е подписан професионален договор с едва 15-годишния хлапак, който все още от трибуните се радва на погромите на Дел Векио,Тите и останалите нападатели над противниковите защити. Сантос отново е шампион, а от стартиралата на ново кампания през Юни месец 1957г. Пеле вече е в основния състав, като в нейния край дори се оказва и голмайстор на шампионата със 17 гола, едва навършил 17-та година от живота си. Още преди това е впечетлил и националния селекционер Силвио Пирило, който за първи път му дава право да представя родината си във футболни мачове, викайки го за битките за Копа Рока срещу Аржентина. И разбира се не греши, защото Пеле е автор на единствения гол в първата среща на Маракана, при загубата с 1:2.Същото се повтаря и на стадиона Пакаембу в Сао Пауло, три дни по-късно, когато освен Пеле се разписва и Мацола, а успехът с 2:0 носи и първия трофей за младия състезател с националната фланелка. На следващата година, вече под ръководството на Висенте Феола, е победен и Парагвай с 5:1, отново с гол на Пеле, като след равенството в Сао Пауло 0:0 и трофеят Освалдо Круз се вписва във визитката на невръстния още юноша. За селекционера на Селесао няма никакво съмнение, че този футболист ще е част от златния му отбор за предстоящия Мундиал във Швеция и още тогава вписва името му в листата за Стокхолм.       Като футболист Пеле няма равен на зеления килим. Той комбинира в себе си силата и скоростта на спринтьор със експлозивността на гимнастик от световна класа. Необикновенното въображение и визията в играта му са приплетени със умствената и физическа издържливост на най-добрите боксьори в света. Може да надскочи с лекота много по-високи от него бранители, както и да надбяга цялата защита на изправилия се срещу него футболен тим. Срещу Бенфика, при втория успех на Сантос за Междуконтиненталната купа през 1963г. , според присъстващи на зрелището журналисти, той отбелязва гол, " изхвърляйки тялото си на поне седем метра от мястото където се намира ", нещо наподобяващо упражнението дълъг скок, за да осъществи контакт, с центрираната му от Пепе топка. За да отбележи пък друг от головете в мача, Пеле прави неподражаем дрибъл през защитата на лисабонския тим, като най-коравите защитници на Бенфика буквално подскачат по гърба и раменете на чернокожия атлет, в безуспешен опит да го свалят на земята. Година по-късно Лула, известния треньор на Сантос вече официално декларира пред медиите : " Пеле вече не може да бъде сравняван с никого другиго. - А по късно добавя - Той е бърз на земята и във въздуха, има физиката, удара, контрола над топката, способността да диктува играта и усещането да маневрира през скупчилите се срещу него защитници, той не е егоист, добродушен е и скромен..." Лула е виждал множества страхотни футболисти през своята кариера, но нито един притежаващ качества сравними с тези на Пеле. Пеле допълва той е " единственият нападател във света, който винаги насочва топката в най-прецизната точка на противниковата врата, в момент на удар към нея."