Още от момента, в който Силвио Пирило му гласува доверие през 1957г., Пеле се оказва ключова фигура в отбора, като рядко пропуска мач с националния екип, в който да не реализира попадение. В навечерието на Мундиала, вече под вещото ръководство на Висенте Феола, той бележи в контролите с Парагвай - 5:1 и с България на два пъти за 3:1. В окончателния списък за Стокхолм, освен него има и няколко други нови имена, като това на защитника на Васко да Гама Орландо Пеканя, на преминалия от Интернасионал в Коринтианс ляв бек Ореко, на дефанзивния полузащитник Зито от Сантос, Дино Сани от Сао Пауло и реализатора на Фламенго Дида. Марио Загало, който играе като ляво крило във Фламенго пък, в последния момент е извикан като алтернатива на контузилия се Пепе. Трансферът на Еваристо де Маседо в Барселона обаче се оказва донякъде грешна негова стъпка към световната купа. Макар че Испания е победила Шотландия у дома с категоричното 4:1, в крайна сметка за шампионата в Швеция се класират именно поданиците на британската кралица. Испанският шампионат продължава почти до самият старт на Световното първенство и от Барса не позволяват на своя нов №10 Еваристо да пътува с националния си тим за Скандинавия. Така Еваристо де Маседо остава в Испания, а отборът на Селесао е изпратен за скандинавската страна с мач срещу тима на Коринтианс, спечелен с категоричното 5:0 с по два гола на Гаринча и Пепе и един на Алтафини, а непосредствено преди Мундиала са регистрирани и победи над италианските Фиорентина и Интер в Италия с по 4:0, като отново главните действащи лица са същите. Въпреки множеството изиграни мачове от Селесао от този в Берн до сега, и колебливото представяне на част от участниците в тях, като че ли изглежда че Висенте Феола е намерил правилната вакса и отбора започва постепенно да навлиза във върхова форма, точно преди старта на планетарната надпревара.       А тя започва на 8-ми Юни 1958г., когато се изиграват и първите осем мача от предварителните групи на турнира. След изненадващото спечелване на титлата във съседна Швейцария, немците съвсем не се къпят в щастие през следващите четири години. Загадъчна зараза от жълтеница сполетява отбора. Той никога повече не се появява в състава от 4 Юли 1954г. и никога тъй успешно. От десетте двубоя с национални отбори, последвали триумфалното 3:2 с Унгария, седем са загубени. Последицата е едно злостно твърдение : германците са играли на финала в Берн под въздействието на допинг. Не друг, а самият Ференц Пушкаш го разпространява. Той настоява че след края на финалния мач е видял с очите си разпилените игли, спринцовки и медикаменти на пода в немската съблекалня. Естествено преки доказателства липсват, но някои факти недвусмислено говорят, че в цялата история има нещо съмнително. Не чак толкова дълго след случилото се тихомълком приключва и сътрудничеството между Германската футболна федерация и лекаря на отбора д-р Логен. Все пак германските национали успяват в подновен състав да се съвземат за Световното първенство през 1958г.Още в първия си мач от турнира, Световния шампион Германия има тежката задача да се справи с друг един шампион - този на Южна Америка за 1957г. - отбора на Аржентина. Още в третата минута на мача гаучосите повеждат с гол на Корбата, но борбените немци, дали употребили допинг, или просто разчитайки на природните си дадености успяват да обърнат резултата до 3:1.      В същата група северноирландците, които в квалификациите са оставили след себе си скалпа на двукратния шампион от надпреварата Италия, постигат поредна победа - този път срещу нелекия съперник Чехословакия. Втория британски представител / от общо четири, и само три такива от Латинска Америка / Шотландия обаче няма същия късмет, и след като преодолява Испания в квалификациите, сега едва се добира до хикса срещу тима на Югославия в първия си мач. Най-резултатен е мачът между Франция и Парагвай / 7:3 /, а победа постига и тима на домакините при срещата си с Мексико -3:0.       Що се касае до представянето на Бразилия, то също е обнадеждаващо. Въпреки, че треньорът Висенте Феола извежда на терена за първия мач с Австрия отбор, който никога не е играл официален мач в този си състав. Де Сорди е заменил на десния бек Джалма Сантос, а капитана Белини и партньора му в защитата Орландо Пеканя почти не се познават. Дино Сани трябва да помага на Диди в средата на терена, а нападението е изцяло ново, като плюса тук е, че е почти изцяло съставено от футболисти на Фламенго, които се познават отлично - Жоел, Дида и присъединилия се към националния отбор само преди месец Марио Загало. Четворката в нападение допълва голмайстора на Палмейрас Жозе Алтафини, който фактически става и автор на два от головете в мача - в 37-та и 85-та мин. Другия реализатор при крайния успех с 3:0 е един от лидерите на отбора, и участник на предишния Мундиал Нилтон Сантос, пет минути след почивката. Не само резултата срещу третите в света е впечетляващ, впечетляваща е и играта на кариоките в Удевала. Още същата вечер, след края на срещата, шведския футболен идол Гунар Нордал заявява без капчица съмнение, че е видял с очите си новия световен шампион.        Във втория си двубой от групата обаче, Селесао трябва да се изправи срещу силния тим на Англия, който преди малко повече от две години ги е разбил на Уембли с 4:2. В състава, излязал срещу албионците няма никаква промяна, но такава няма и на електронното табло след края на 90-те минути - 0:0. Странното е , че в титулярната единадесетторка място не намират станалите вече шумно известни в Бразилия младежи Пеле и Гаринча. Причината се корени във разбиранията, не на старши треньора Феола, а в тези на психолога на тима Жоао Карвалес. След дългите си проучвания, още преди тима да отпътува от Бразилия, той неуморно убеждава селекционера, че тези двамата са умствено непълноценни, инфантилни и на тях не може да се разчита. Методите, с които Карвалес стига до тези заключения са следните : Той кара всички играчи, без изключение да нарисуват човек. Според него, колкото по-сложна рисунка направи съответния футболист, толкова по-напред е стигнал той в интелектуалното си развитие. По този начин психологът констатира, че кръгозора на Гаринча е твърде стеснен, за да допринесе с нещо за тима. Да не говорим за физическия му недъг, заради който и лекарите на отбора се единодушни, че е пречка за участието му в Швеция. Що се отнася до Пеле, Карвалес е направо безмилостен : " Той е очевидно инфантилен. Пеле не притежава чувство за отговорност в достатъчна степен за колективен спорт, какъвто е футбола. Пускането му в игра е груба грешка.", категоричен е психолога...        Трудно е да се прецени доколко Феола се е съобразявал с мнението на Карвалес, но е факт че в първите два мача и двете изгряващи звезди са на пейката, до него. След нулевото равенство с Англия и под натиска на лидерите в отбора Диди и Нилтон Сантос, треньорът все пак решава че има нужда от свежа кръв в атака и пуска " инфантилите" в третия мач от предварителната група срещу СССР. В момента, в който стъпват на терена на стадион Улеви в Гьотеборг, Нилтон Сантос прошепва в ухото на Гаринча, че не трябва да го разочарова и е задължен да даде най-доброто, на което е способен. Гаринча само се усмихва и отвръща : " Погледни този, който ще ме пази. Та той изглежда като Чарли Чаплин!" Своенравния бразилец се оказва прав, и въпреки че головете за победата с 2:0 бележи друг футболист, получил титулярно място - Вава, и Гаринча, и Пеле са с основна заслуга за всичко красиво случило се на терена.         Срещата е определяна, като една от най-атрактивните изобщо, играни на Световни първенства. Ето и някои от заглавията на шведските вестници във връзка с нея : " Голям празник за футбола! " , " Един мач, който се помни! " , " И бразилските и съветските футболисти демонстрираха голямо спортно изкуство, което у бразилците достигна до артистичност.". " Това е симфония на футбола! ", възкликва Гунар Нордал, най-известния шведски футболист за всички времена, а прочутият френски футболен журналист Габриел Ано, нарича първите три минути на мача / след които Вава бележи и първият си гол / " трите най-фантастични минути в историята на световния футбол ". " Занимавам се с футбол от 50 години, но такова остро, темпераметно и знаменито крило не съм виждал " допълва французина, визирайки играта на Гаринча в мача. В онези първи три минути на мача, под аплодисментите на 50 000 зрители в Гьотеборг, Гаринча на три пъти финтира своите пазачи, подавайки на съотборниците си дяволски пасове, след които се стига до две греди и гол на Вава...        Артистичността на Мане обаче е тази, която за малко не му коства преждевременно прибиране в Бразилия. Точно десет дена преди началото на шампионата Селесао играе приятелски мач срещу тима на Фиорентина във Флоренция. Треньорът Феола не крие,че не харесва особено лекомисления характер на Гаринча , но поведението му в мача с италианците направо го докарва до полуда. Кривокракия техничар успява да излъже веднъж цялата отбрана във виолетово и вратаря, връща се , отнова преминава през всички тях и победоносно с разперени ръце влиза с топката във вратата. Какво ли би станало с бразилския отбор, ако в този момент Нилтон Сантос, Белини и Диди не бяха се застъпили за неграмотния младеж, и той поемеше пътя към дома, каквото било и първосигналното решение на Феола...За щастие това не се случва и сега седмици по-късно се вижда че съотборниците на Мане са имали пълното основание да защитят талантливия си колега. В този мач естествено не може да не се отбележи и заслугата на Едвалдо Изидио Нето - Вава, който заради неистовия си стремеж към гола, получава и прякора си Лъвът на шампионата, останал завинаги в паметта на истинските футболни любители. Жоел и Жозе Алтафини обаче губят своите места в отбора, заслепени от блясъка на по-младите си колеги Пеле и Гаринча.     На четвъртфинала, оказал се и последен за Мацола със златистия екип, тимът на Висенте Феола трябва да се изправи срещу бойките уелсци, които са загубили поради контузия голямата си звезда Джон Чарлз. Пеле вече има няколко отбелязани гола за Селесао, но този който реализира 25 минути преди края на очертаващото се реми с албионците остава трайно в съзнанието на футболните познавачи. Тогава, при една от поредните атаки към вратата на уелсецът Келси, Пеле прехвърля топката над бранител, и преди тя още да достигне тревното покритие, мощно от воле я изпраща в долния десен ъгъл на безпомощния страж. Голът се оказва достатъчен за победата, звездата на Пеле е блеснала вече със пълна сила, но истинското шоу тепърва предстои за всички по трибуните в Швеция, както и за милионите пред телевизионни екрани. Арена на действието е стадион Росунда в предградието на Стокхолм Солна, а опоненти на ставащите все по-силни бразилци, мач преди финала са французите, в чийто редици е и отбелязалия цели осем гола до момента Жюст Фонтен. Още с началото на мача обаче кариоките дават да се разбере, кой е по-достоен да се бори за титлата. Вава е по-бърз дори отколкото беше в мача срещу руснаците и само след 120 секунди игра успява да отбележи редовния си гол за 1:0. Фонтен изравнява бързо за Франция след само още 7 минути,отбелязвайки и първия гол във вратата на Жилмар, но първото полувреме принадлежи безспорно на изпълнението на лидера във халфовата линия на кариоките Диди. Шест минути преди двата отбора да се оттеглят за кратка почивка, Валдир Перейра, както всъщност е неговото име, демонстрира на публиката в Швеция своята запазена марка - удара, станал известен в Бразилия, като Фоля Сека и познат по нашите географски ширини, като Капещ лист.      Ето как описват очевидци случилото се на 24-ти Юни 1958г. : " Диди се придвижваше с топката напред. Неговите партньори се втурнаха във всички посоки, за да се освободят от френските защитници, а те тичаха след тях, уверени че ще последва центриране. За части от секундата Диди остана самотен. И тогава, намирайки се срещу вратата на около 25 метра, силно и както изглеждаше право удари по топката. Вратарят Аб се хвърли да я посрещне, а тя, сякаш ударила се в невидима преграда, измени траекторията си и недолитайки до измамения вратар, се отправи в левия горен ъгъл." Резултатът е 2:1 за бразилците, а стадиона е на крака, непроумявайки какво точно се е случило с топката преди секунди...        Публиката е ентусиазирана до краен предел, но още не подозира какво я очаква през втората част. А тогава, само в рамките на 23 фатални за шведите минути, между ` 52-та и `75-та мин. се развихря в пилния си блясък и таланта на младия Пеле, който реализира първия си хеттрик с националната фланелка. И всичко би било в рамките на нормалното, само ако тези три гола не бяха дошли след невероятни отигравания на футболиста на Сантос, които карат европейците да се дивят като малки деца на тайфуна от техника и физика, какъвто той всъщност представлява в този момент. Пиантони успява все пак да върне един гол преди края за финалното 5:2.       По същото време вече е ясен и съперника на Бразилия на големия финал. Нормално и според повечето очаквания домакините са детронирали Световния шампион Германия с 3:1 в Гьотеборг, и получават превилегията да се докоснат до тези енигматични бразилци, на които вече всички се възхищават - Пеле, Гаринча, Диди, Вава... Самият финал в Стокхолм се играе в един дъждовен неделен следобед, тревата е мокра и хлъзгава, 50 000 зрители наблюдават играта, включително кралската двойка, разбира се. В началото фаворитите от Южна Америка са предпазливи и изчакват. И не щеш ли Швеция открива ефектно реултата - Лидхолм успява да излъже двама бранители и шутира за 1:0.       Ала това е последната радост, която е писана да се случи през този ден на шведите. Защото играта на латиноамериканците започва да потръгва, преди всичко по дясното крило, където един невероятен дрибльор на име Гаринча, шашва напълно пазачите си. Топката постоянно преминава през най-различни перипетии, за да се добере в края на крайщата до дясната страна на бразилското нападение. А там Гаринча прави това, което може най-добре - финтира един, двама, трима... бранители, после сервира топката като на тепсия. Вава и този път не закъснява, бележейки в деветата минута, после още преди почивката отново той дава преднина на своите - 2:1 за Бразилия през първите 45 минути игра.       А през второто полувреме настава времето, в което отново се разиграва Пеле. Той жонглира с топката от глава на крак под носа на Парлинг и Густавсон и стреля неудържимо във вратата - 3:1. Въпросът за Световния шампион е рещен безапелационно, остава открит въпроса само с колко. Кариоките играят като в опиянение, демонстрирайки футбола-мечта и в края на краищата побеждават отново с 5:2, след като са се разписали Загало и за втори път днес Пеле, в последната минута на срещата. След години шведът Сигвард Парлинг сам признава пред медиите в своята родина, че само предполагаемата негативна реакция на съотборници и фенове, го е спряла да застане неподвижно и да започне да ръкопляска с цялото си същество на футболния гений Пеле, преодолял го секунди преди да отбележи последния гол в срещата...       Така бразилците постигат своята дълго лелеяна мечта, едва при шестия си опит, при това на европейска територия. Капитанът Белини поема златния трофей от ръцете на краля. Новия Световен шампион прави почетна обиколка на стадиона, с бразилското знаме в ръце. Момчето, на име Едсон Арантеш до Нашименто, което светът ще опознае под псевдонима Пеле, обаче лее сълзи от радост в тези мигове. Ето как самият Пеле си спомня паметния шампионат в Швеция : " Бях още дете, когато през 1958г. заминах със съотборниците си за Световното първенство във Стокхолм. Не предполаг, че там ще играя и най-малка роля. Отидох като резерва на резервите. Шансовете ми да се появя на терена бяха съвсем минимални. Разбрах важността на това, което постигнахме на първенството, едва когато съдийската свирка оповести края на последния мач - Бразилия-Швеция. Победихме с 5:2, като два от головете отбелязах аз.Строихме се пред официалната трибуна, за да изслушаме националния химн на Бразилия. След това един възрастен човек в сив костюм и с очила тръгна към нас, за да ни поздрави. В този ден за пръв път в живота ми се ръкувах с крал - Густав Шести. При връчването на купата Жюл Риме, бях толкова развълнуван, че сълзите се стичаха по бузите ми, без да мога да ги спра. Краката ми бяха изтръпнали, цялото ми тяло трепереше от вълнение. Диди и Вава ме успокояваха, но те също се просълзиха. Цялата следваща нощ не мигнах. Всичко ми се струваше като сън. На летището в Ресифе ни чакаше личния самолет на президента на Бразилия. Шестнадесет изстребителя на бразилските военновъздушни сили ни ескортираха до приземяването ни в Рио де Жанейро, а от там, кои носени на ръце, кои в открити коли, се отправихме към резиденцията на президента, където бяхме поканени на обяд. Това бе незабравим ден!" Събитието е отбелязано в Бразилия като национален празник, с невиждани до момента всенародни празненства. Всички играчи стават почетни граждани на Рио де Жанейро, а имената им са гравирани на специална бронзова плоча, монтирана на фасадата на гигантския стадион Маракана.         За величието на този бразилски отбор, красноречиви са думите на италианския легендарен треньор Виторио Поцо, елиминирал именно Бразилия по пътя си към титлата, преди точно 20 години във Франция : " Бразилският тим е с една класа по-добър от двукратния световен първенец Италия с Пиола, Меаца и Орси. Той е безспорно по-добър и от най-силната унгарска единайсеторка, която през 1954г. очарова всички. А Диди, Пеле и Гаринча са несравнимо по-ослепителни футболисти от Пушкаш, Кочиш и Цибор. За Уругвай и дума не може да става."         Жюст Фонтен става голмайстор на шампионата, но за най-добър футболист на него единодушно е определен великолепния диригент на бразилския отбор - Валдир Перейра - Диди. " С безупречно телосложение, строен, с високо вдигната глава, със свободна походка и с котешка пъргавина, той е мълчалив, уравновесен и невъзмутим. От време на време на мъжественото му лице блясва ослепителна усмивка, която е характерна за добродушен, но силен човек. " Когато се случеше да срещнем бразилци нейде на разходка или във фоайето на хотела,Диди правеше впечетление на млад учител, сред своите ученици." Така рисува портрета на Диди руски журналист, имал удоволствието да се докосне до обаянието на великия бразилски футболист на първенството в Швеция. Онези, които са наблюдавали наоционалния отбор на Бразилия, с цялото съзвездие от великолепни футболисти в него, са били единодушни, че там има един изкусен ваятел на победата - Диди. На терена той се откроява не само със стройната си фигура, а най-вече с блестящата си техника и с отличния си поглед върху играта. Забележителните му пасове, неговите " нарисувани " топки, майсторския удар Капещ лист, който кара топката да се върти във въздуха по най-чудноват начин и да се приютява в мрежата пред слисания поглед на вратаря, са предизвиквали възторга на милиони зрители по цялото Земно кълбо. Мъдростта му личи при всеки негов допир с топката, при всеки ход на диригента, през когото минава всичко на терена. Треньорът на бразилците Феола казва : " Диди е главата, Гаринча - краката, а Пеле - бъдещето на бразилския отбор." Година след финала в Стокхолм, Диди е закупен от мадридския колос Реал за баснословната за времето си сума от 800 000 долара.