И така , Бразилия има вече своя звезден отбор, готов за коронацията на домашна сцена. Има и сцената ,на коята всичко това трябва да се случи - чисто новия и с невиждан до този момент капацитет стадион Маракана. Футболната треска е всеобхватна на територията на цяла Бразилия и най-вече в Рио, където феновете са готови да се разделят с няколко дни, седмици и дори месеци от живота си, ако имаше само възможност първенството на Света да започне час по-скоро, да протече по нужния начин и да завърши със заслужена победа за техния велик отбор.        Преди това да се случи обаче, организаторите на турнира имат някои проблеми, чакащи своето разрещаване. Изграждане на колосалното спортно съоръжение в центъра на Рио де Жанейро коства на домакините повече от предварително планираните разходи. След бърза калкулация става ясно, че при досегашната формула на провеждане на турнира / единствено в преки елиминации / финансовия резултат в неговия край ще е не просто отрицателен, но дори и плачевен. От тази гледна точка, бразилците искат официално от ФИФА, и постигат модификация на формулата. Край на директното елиминиране / което означава 16 мача за целия турнир / и композиране на 4 групи с по 4 отбора, които играят всеки срещу всеки , и финален турнир между четирите победители в тях. " По такъв начин ще бъдат предотвратени до голяма степен случайностите и несправедливостта. " , настоява бразилския делегат във ФИФА Сотиру Косме. При тази система броя на срещите достига до 30, почти двойно повече отколкото при досегашната. С постъпленията от тях домакините вече биха могли да позакърпят положението и шампионата да протече без усложнения. Естествено дървените глави във футболната централа изпитват своите традиционни съмнения, но след като Марио Поло, шев тогава на БФК в прав текст заплашва, че ако тези условия не бъдат приети , то родината му ще се откаже от провеждането на световния форум, ледовете бързо са стопяват...        И ако след този компромис от страна на ФИФА , изглеждало че вече всичко е ясно, всъщност се оказало че усложненията тепърва предстоят. Те дошли най-напред от т. нар. Първа квалификационна група в Европа, където силния отбор на Австрия не се явява срещу Турция, след което и Турция се отказва след победа над Сирия със 7:0. ФИФА предоставя тогава възможност за участие на Португалия, която всъщност е елиминирана от Испания. Ала и на Португалия не й се пътува до бившето й колониално владение Бразилия.        Свади и спречквания не липсват и в Южна Америка разбира се. Половин година преди започването на финалния кръг, Аржентина уведомява ФИФА че оттегля участието си поради съществуващи различия с бразилската федерация. Перу и Еквадор също не искат да участват, къде от страх, къде поради други техни си причини. По такъв начин Чили и Боливия, респективно Уругвай и Парагвай, се класират без квалификационни мачове.         Все пак тук-там топката влиза в игра, и то предимно в Европа. Там четирите британски отбора са обединени в една и съща група. Този факт съставлява всъщност най-голямата сензация в квалификациите за това световно първенство - Англия - родината на футбола, ще участва на първенството на планетата за първи път! На британската група всъщност е дадено правото да излъчи цели двама квалификанти за Бразилия. След като Англия успява да защити достойно престижа си, с победа и в трите двубоя, Шотландия остава в подножието на върха. Гордите шотландици имат правото да пътуват до южния континент, но решават че след като не са спечелили квалификационния турнир, нямат моралното право да се състезават с най-добрите в света. На тяхно място ФИФА кани Франция, която пък е загубила решаващата битка с Югославия на неутрален терен в Италия. И французите подхождат към тази покана, по начина по който го правят и шотландците преди тях и не се качват на самолета за Рио. Следвоенна Германия изобщо не е допусната до квалификациите, а финалистите от последните две първенства, съответно Чехословакия и Унгария, също се отказват поради икономически причини. Все пак за първенството пристигат действащите все още двукратни шампиони от Италия , както и първия световен шампион - отбора на Уругвай.        По-интересно е обаче как точно пристигат италианците до териториите на Бразилия. Заради самолетната катастрофа на футболния клуб Торино / дал на националния отбор не малка част от титулярите си / ,при която загива почти целия отбор на " биковете " само година по-рано, адзурите решават да пътуват с кораб за Световното първенство. Решение, стоящо в основата  според мнозина на предстоящия грандиоен провал по терените на Рио и Сао Пауло.        Тук са и олимпийските шампиони от Лондон`48 - отбора на Швеция , както и тяхните подгласници - Югославия и Дания. Изключително силно се очаква да бъде и представянето на безапелационната в Европа Испания. Броя на участниците обаче така и не стига до плануваните 16 тима , като се спира до фаталната за мнозина цифра 13. Двубоите вместо 30 се оказва че ще са едва 22, все пак със шест повече от предварително замислените 16, което до някъде устройва домакините и Четвъртото световно първенство по футбол можело да бъде вече официално открито...       Дългоочаквания мач на откриването на Мундиал`50, се състои на 24 Юни 1950г. и е между отборите на домакините от Бразилия и този на Мексико. За първи път стадиона Маракана е препълнен. На трибуните са заели местата си президентът Варгас и всички министри от кабинета. Всички те заедно очакват головете, които трябва да започнат да валят всеки момент. Въпреки добрата игра обаче до почивката това така и не се случва. Все пак, Адемир успява да даде крехка преднина на кариоките - 1:0 за 45 мин. игра. Нещата се променят коренно през втората част на двубоя и Жаир да Роса Пинто е този който дава тон за това, с гола си във 65-та мин. Известния с прякора си Кабесиня де Оуро или Златната глава Балтазар , който е спечелил доверието на треньора Коща, изпреварвайки за това съотборниците си в Коринтианс Клаудио Пиньо и Шимао, е автор на следващото попадение, трето по ред в 71-та мин. Последната дума е на героя на вечерта Адемир Менезеш, който отбелязва втория си гол, 11 мин. преди края на мача и по този начин оформя крайното Бразилия - Мексико - 4:0.        Дългоочакваните празненства по улиците на Рио и Сао Пауло вече спокойно могат да започнат. Ако някой изобщо се е съмнявал, че нещо с отбора на кариоките може да се обърка, след края на първия му мач на турнира, и най-вече след показаната в него игра, знае вече че няма сила, способна да спре нереалните футболни виртуози в него.        Именно те обаче изпитват известни затруднения още във следващия си мач - срещу Швейцария на Карл Рапан в Сао Пауло, само четири дни по-късно. След лесната победа над Мексико, треньорът Флавио Коща не вижда и тук никаква опасност. За да достави удоволствие на местните хора, препълнили стадион Пакаембу, той пуска като титуляри игралия вече и в първия двубой Балтазар от Коринтианс, както и цели четирима футболисти на местния гранд Сао Пауло - Руи Кампос, Нороня, Фриаса и Хосе Карлос Бауер.        Интересна е историята на последния от тях, който дължи странната си фамилия на швейцарските си корени, откъдето всъщност е родом неговия баща. Самия Хосе Карлос обаче се пръква на белия свят в Сао Пауло и още от най-ранна детска възраст е запленен от футболната игра. Едва навършил 18 години, той печели и първата си титла от първенството Паулиста със своя Сао Пауло през 1943г. Следват и успехите през 1945`46`48`49, със отбора станал известен като Роло Компресор / Валяка / в Бразилия, с националния отбор печели и титла на Южна Америка през 1949г. Въпреки не малкото му успехи като състезател, обаче Бауер става известен предимно с една случка от кариерата си на треньор години по-късно.         Като мениджър на скромния Феровиариа де Араракуара в края на 50-те , той е на турне в източноафриканската държава Мозамбик, където сред опонентите му на футболното поле силно впечетление му прави едно колкото младо, толкова и талантливо момче на име Еузебио да Силва Ферейра. Давайки си сметка,че финансовите въможности на отбора му са доста ограничени за да го привлече, Бауер се свързва с управниците на отбора, в който преминава по-голямата част от спортната му кариера - Сао Пауло. От там обаче отхвърлят подобна възможност за трансфер и Бауер е принуден да предложи младия африканец на треньора си в Сао Пауло от `57-`58г. Бела Гутман, който по това време пък е треньор на лисабонския Бенфика. За разлика от бразилците , унгарецът е доста по-прозорлив и взима Еузебио на Естадио да Луш, където след добрите си изяви бива бързо натурализиран и скоро се превръща в истинска легенда на португалския футбол. Бразилия е изтървала възможността към плеядата си феноменални футболисти да прибави и името на Еузебио, заради едно елементарно недооценяване от страна на треньорите в Сао Пауло тогава...        Но да се върнем към другите гениални изпълнители , които имат за задача да донесат първата световна корона на Бразилия. Бауер и компания не са в най-добрата си форма във втория си мач от Мундиал`50 срещу Швейцария и въпреки, че на два пъти повеждат в резултата чрез Алфредо и Балтазар, Фатон е този който носи точката за европейците две минути преди края. Равенството е факт, и като че ли идва точно на време за да отрезви както футболните фенове по трибуните, така и самите футболисти на терена.        Завръщайки се отново в Рио , фаворитът решава да покаже, че загубата на точки в Сао Пауло е плод на чиста случайност и нищо повече. Противник обаче е Югославия, същата тази Югославия, която преди това е победила недвусмислено Швейцария с 3:0. Плавите се отбраняват упорито, но късметът в този първи юлски ден ги е изоставил напълно. Принудени са да започнат мача само с десет играчи, защото Митич си е спукал главата в тъмния тунел между съблекалните и терена. С превръзка на главата той успява да стъпи на него, чак когато Адемир вече е вкарал дежурния си гол и Бразилия води с 1:0. Зизиньо увеличава през второто полувреме на 2:0 , но домакините така и не успяват да бъдат напълно убедителни в този първи етап от надпреварата.        Все пак кариоките продължават за финалната фаза, нещо с което не могат да се похвалят световните шампиони от Италия и представителите на родината на футбола Англия. Италианците губят още първата си среща със Швеция с 3:2, може би изморени от предългото плаване с кораб до Рио, а може би поради други някакви причини...а може би и футболни...Победата във втория мач над Парагвай, се оказва без значение, защото само три дни по-рано, Швеция е постигнала равенство със същите тези парагвайци и с три точки е недостижима на върха в своята си група.        Далеч по-обнадеждаващо изглеждат нещата за Англия в началото на съревнованието. Пред погледите на едва 30 000 зрители на Маракана , албионците постигат сравнителна лесна победа срещу тима на Чили и в приповдигнато настроение заминават за следващия си мач в Бело Оризонте. Там те трябва да срещнат " сънародниците " си от САЩ, които представляват отбор съставен от нереализирали се в родината си и избягали отвъд Океана британски футболисти. Точно те обаче нанасят първата и една от най-срамните загуби на английския отбор, побеждавайки ги със скромното, но достатъчно 1:0. Шокът за албионците е пълен, но въпреки това, все още нищо не е загубено. Просто трябва три дни по-късно отново на празнатата вече Маракана да бъде победен отбора на Испания, който по този начин да бъде задминат в класирането. Че какво по-лесно от това за гордите британци... Да де, само че в испанския отбор има един футболист , който не мисли да се предава лесно. Сред останалите звезди на Испания, именно нападателя на Атлетик Билбао Телмо Сара е този , който реализира решаващото попадение три минути след почивката, дало право именно на иберийците да спорят за трофея във финалната четворка.        Там е вече и отбора на Уругвай, който в единствения си мач от своята " група " разбива състава на Боливия с внушителното 8:0. След напускането на турнира на Италия, става ясно едно - в Рио предстои да бъде коронован нов световен шампион! Въпросът е вече само кой точно ще е това? За всички бразилци този въпрос естествено не стои на дневен ред, защото няма гражданин на държавата който да се съмнява в успеха на своите. И още повече пък след впечетляващия успех при първия си сблъсък във финалната четворка, срещу тима на олимпийските шампиони от Швеция. 139 000 на Маракана стават свидетели на четирите гола дело на Адемир Менезеш и още три съответно на Чико / два / и Манека, с който домакините побеждават европейския отбор със 7:1, напомняйки за голеадите отпреди само година назад. След последния съдийски сигнал, всички на Маракана - от президента Варгас до последното ваксаджийче, са убедени, че са гледали поредната победа на новия световен шампион...         По същото време в Сао Пауло играят Уругвай и Испания. Южноамериканците се затрудняват много, на моменти изглежда критицити им са били прави, че участието им в това световно първенство ще бъде безуспешно. Само някакви си два месеца преди началото на турнира, Хуан Лопес още не е събрал никакъв отбор и сега треньорът се радва,че с далечния си изстрел Варела спасява поне едната точка в `73-та мин. Ала резултата 2:2 говори добре по-скоро за испанците, отколкото за Уругвай.        Четири дни след това се стига в края на крайщата до оня мач, който според преценката на мнозина специалисти е истинският финал - Бразилия срещу Испания! Няма съмнение, че бразилците се страхуват от силните иберийци, които разполагат с достоен приемник на Замора, в лицето на Рамалец и с най-опасните си нападатели - Сара, Гаинса и Басора. Но това което се случва на 13 Юли на Маракана, е просто тъй невероятно, че не е лошо да бъде дадена думата на един от малцината все още живи свидетели. Д-р Фридеберт Бекер, дългогодишен главен редактор на Кикер пише за този ден : " Пред нашите очи се разгърна една футболна пиеса, граничеща с приказното. Бразилия, все по-силна от мач на мач, срази представителите на Европа със 6:1. Въздухът бе синкав, заради постоянно експлоадиращите фойерверки, изстрелвани във засилващия се екстаз на въодушевлението. Почти като на учебен филм преминаваха неотразимите комбинации на бразилците, заредени с хумор, артистични забежки и изкусни ходове. Под приказната режисура на Зизиньо, с динамичен замах и акробатика, каквито само Адемир е способен да покаже, с неразривната връзка между отбраната и нападението, на каквато е способен Жаир - с една дума истинско магическо владеене на топката, каквото светът не е виждал досега." ...         За това невиждано бразилско нападение биха могли да се изпишат тонове хартия, и пак е под съмнение, че в тях ще се намери подобаващо описание на синхрона най-вече във взаимодействията между Адемир Менезеш и Зизиньо. Първият от тях, изключително здрав физически централен нападател, умеещ да играе еднакво прецизно и с двата си крака, предизвиква истинско опустошение в противниковите отбрани, с невероятните си технически умения и несравним завършващ удар по посока на вратаря. Освен с брилянтната си техника, майсторството на удара, без каквато и да е обработка на топката и превъзходната си бързина, той впечетлява привържениците на играта и с рязката смяна на темпото в играта, както и с неповторимото си лъжливо движение, изпълнено със скорост, близка до тази на светлината, с което всеки път прави за посмешище противниковите бранители. И до днес се помни анекдота, че Адемир борави с топката в краката си така, както повечето хора не могат да боравят с ръцете си. Именно той, в партньорство със Зизиньо дават на футбола усъвършенствания вариант на двойното подаване, така характерен за кариоките на този шампионат.           Друга отличителна черта на Адемир е неговия неподражаем външен вид -  той има фигура на манекен, със сексапилни тънки мустачки. Това кара някои негови съвременници да твърдят, че човекът отбелязал 32 гола в 39 мача за своята родина, би могъл спокойно да се превърне и в една от звездите на шоубизнеса, в набиращия скорост Холивуд. Твърде млад за времето си, мустакатият виртуоз се отказва от футбола едва на 33 години. Въпреки огромната си любов към играта, неотложна операция го изважда завинаги от терена, след 476 мача в шампионата на Рио де Жанейро и 396 отбелязани гола в тях.           Що се касае до играта на Зизиньо , най-близко до автентичното описание е един от колунистите на италианския Гадзета дело Спорт от това време, определящ го като футболния Леонардо да Винчи, " творящ едно след друго своите произведения на изкуството с краката си, на необхватния терен на стадион Маракана, по начина по който неговия първообраз прави това с четка в ръка ". Във паметния мач срещу Испания именно Зизиньо е този който слага последния пирон в ковчега на иберийците, а как само го прави... Невероятния техничар преминава като на парад между трима испански защитници заедно с техния вратар, изчаква стражът да се върне, отново го финтира и като ходи спокойно, вкарва топката в опразнената врата. Това негово изпълнение остава паметно в световната футболна история, а  подновяването на играта след него се забавя за няколко минути, заради неспирните аплодисменти от страна на невярващата на очите си публика.За безспорните качества на подгласника на Адемир говори и факта,че Мане Гаринча го смята за свой учител и идол. В едно интервю след години пък именно Краля Пеле признава пред репортерите : " Като малък исках да бъда като баща ми Донадиньо / също футболист, състезаващ се дори в Атлетико Минейро / и разбира се като Зизиньо, който беше съвършен. Той можеше да играе и в полуащитата и в нападението и бележеше от всевъзможни положения с двата крака и с главата си."         След подобен мач / този с Испания / няма как настроението в цяла Бразилия да не е приповдигнато. Но въпреки че никой не се съмнява в успеха на своите футболисти, първенството още не е приключило и мачове продължават да се играят. По същото време, когато домакините громят испанците,  Уругвай се изправя срещу Швеция на Пакаембу. На почивката шведите водят с 2:1, което означава , че ако така завърши мача шампиона ще е известен кръг преди края, а неговото име естествено ще е Бразилия. Всичко върви по план до `77-та минута, когато Мигес изравнява резултата, а пет минути преди края на срещата същия футболист прави драмата пълна, оставяйки минимални шансове за титлата и за своя отбор. Естествено на бразилците им е напълно достатъчно да постигнат дори равенство във финалния мач, за да станат световни шампиони...           И ето че настъпва 16 Юли 1950г. 203 849 са официално продадените билите за решителната среща, но реалната цифра на зрителите е с около 10 000 повече. 6,3 милиона крузейро са оставени на касите пред вратите на величествената арена, а обзалаганията в Рио са 1000:1 в полза на Бразилия. Всичко е приготвено за триумфа на домакините, като дори следващите три дни след сблъсъка за титлата са обявени за неработни в страната - всички ще празнуват по това време. 11 черни лимузини са приготвени за титулярите в историческата битка, които трябва да отведат героите на организирания огромен фойерверк на радостта в най-елитното заведение на Рио. Вестиците вече са излезнали с заглавия "Шампиони" и снимка на Бразилския отбор още в деня преди финалния мач. Няма разумномислещ човек, който да допуска възможността за поражение, никои не вярва , че уругвайците биха могли да отцелеят в ада на Маракана.         Когато те излизат на терена, сякаш още малко и небето ще се срути върху им. Шумът е просто неописуем, въодушевлението прелива в истински тътен. А мачът започва... Но бразилците играят твърде предпазливо, не поемат никакви рискове. А и за какво ли са им - в краен случай им стига и равенство за да вдигнат купата. До почивката резултата е все още 0:0, въпреки че палача на урусите в предишните години Жаир да Роса Пинто, вече е треснал гредата зад вратаря Масполи.       Но после, само две минути след началото на второто полувреме, домакините сякаш са нахлузили на главите си най-сетне мечтаната корона. Зизиньо е помогнал на Фриаса да се освободи от пазача си Андраде и му подава една ниска топка. И тя литва към далечния ъгъл на вратата, недостижима за уругвайския вратар - 1:0 за Бразилия! Стадион Маракана се разтърсва из основи, от бесния възторг на нереалната футболна тълпа. Сега вече се разиграват и те - Зизиньо, Жаир, Бауер и Адемир. В един миг точно над игрището увисва парашут със завързана на него ракета. Ала играчите не виждат нищо друго , освен топката, която сега е все по-често притежание на бразилците.       В своето опиянение обаче отборът забравя да мисли. Забравя, че футболът е не само въпрос на чувства и емоции. Преди всичко не и срещу отбор като Уругвай, който не е свикнал да се предава лесно. " Един гол не е нищо! Хайде давайте! " , вика на другарите си Хуан Скиафино, когато бразилците повеждат. Именно той е човекът, който изиграва ролята на искрата, запалила огъня. И изведнъж уругвайците поставят всичко на карта. Само победата има смисъл за тях. домакините не долавят опасността. Гиджа, бързоногия ляв халф, се втурва неудържимо към центъра на терена, а Бигоде изобщо не може да го задържи. Там е застанал Скиафино и поема топката направо от въздуха - 1:1 !          Маракана се смълчава, изведнъж се възцарява пълна тишина. Дали тълпата не усеща в този миг колко лесно могат да си сменят местата триумфът и поражението? Чуват се тупканията на топката в земята, чува се всеки шут, всеки вик на футболистите. " Сега ние разбрахме, че можем да се справим с тях. - споделя Масполи - Внезапния хлад, който лъхна от трибуните, разколеба нашите противници. По лицето на всеки бразилец се изписа невероятна уплаха." Само че резултата е все още 1:1, а това е напълно достатъчно на бразилците, за да спечелят шампионската титла.       Остават още едва 11 минути за игра, когато Жюл Риме се запътва към мястото на награждаването. Той иска да проследи последните няколко минути долу, на терена, и напуска мястото си в почетната ложа. " Бях още в тунела - спомня си той по-късно - когато тътенът на стадиона мигом стихна. Забързах към изхода и попитах какво става. Но не получих никакъв отговор. Цареше мъртва тишина. И тогава погледнах към игрището и видях, че бразилския вратар лежи проснат на тревата. А топката бе в мрежата. " И наистина топката е в мрежата. Невероятното се е случило - уругвайския либеро Перес отново е подал пас на Гиджа, Барбоса очаква, че отново ще го атакуват от фланга и застава по съответния начин. Гиджа обаче тича ли тича и най-накрая шутира под остър ъгъл в далечния край на вратата. Парализиращ ужас смазва трибуните... Последицата от това е пълното рухване на предполагаемия световен шампион. Последната възможност - един ъглов удар, е отправевен от Фриаса право в центъра на игрището. След което на съдията - англичанинът Рийдър - не му остава нищо друго, освен да надуе свирката си...        Уругвай е световен шампион за втори път. Бразилия приема с достойнство поражението си при четвъртия опит за изкачване на футболния Еверест. Ала десетки хиляди запалянковци хълцат и леят сълзи неудържимо, цялата страна е в траур... А когато огромната Маракана се опразва, четири трупа остават бездиханни по пейките. Две самоубийства и два разрива на сърцето слагат край на живота на тези хора. Не са могли да преживеят загубата на отбора си, смятан за най- добрия на планетата. Тука е мястото, където тези според които футбола е само една проста игра, трябва да дадат своите доводи в подкрепа на тезата си. Защото за този един месец по бразилските терени , точно обратното е доказано. За всички тези хора, препълнили Маракана на всеки мач на своя отбор, футболът е много повече от това, което до момента се е предполаголо че той е. Още повече пък след финала с Уругвай , играта и нейното възприятие преминават във друго измерение, дало невъобразим тласък за нейното развитие през следващите десетилетия.       " Навсякъде по света, всяка държава има своята национална катастрафа. Нещо като Хирошима за Япония или Черния петък за САЩ. Нашата катастрафа, нашата Хирошима се оказа загубата от Уругвай." Думите са на известния бразилски писател Нелсон Родригес и като че ли те най-точно описват ситуацията в страната след този 16 Юли 1950г. Бразилия остава втора, като на предишното първенство е била трета. Другаде по света биха казали дори,че има известен напредък във футболното си развитие. За всички обаче е ясно , че през 1950г. именно кариоките разполагат с най-силния отбор, но Господ явно е решил да изпълни обещанието си към бразилската нация на по-късен етап в историята. Точно за това сега болката и обидата от пропуснатата възможност са толкова убийствено силни...