Освен категоричното представяне на бразилските национали, обаче турнира от `49г. води и до един друг извод във футболните среди. Липсва в Бразилия стадион , които да отговаря на огромния зрителски интерес породил се в средата и края на 40-те години. Почти  всеки мач - спектакъл при бразилския триумф се играе пред невъобразимо стълкновение на хора, повечето от които наблюдават двубоя прави, но все пак щастливи защото други десетки хиляди са останали извън пределите на стадиона, и могат да следят неговото развитие единствено по портативните си радиоприемници. Наложително е построяването на футболно съоръжение, с което Рио де Жанейро да узакони пред света титлата си на футболна столица на континента.          Всъщност още в началото на 40-те години на миналия век, преди дори официално Бразилия да е получила домакинството на Четвъртото световно първенство по футбол, се прокрадват първите идеи за построяване на подобен стадион. Главният редактор на списание Жорнал дос Спортс - Марио Родригес Фильо, е този които не без помощта и на седмата власт, каквато са медиите , събира подписка и силна подкрепа на идеята си за грандиозен футболен храм, който да се издигне пред погледа на разтворилия  ръцете си Ийсус от хълма Корковадо в Рио. Кмета на града Анжело Мендеш де Мораеш, също е сред поддръжниците на идеята. Има обаче и такива, които са против изграждането на монумента. Конгресмена Карлос Ласерда, който е и сред политическите опоненти на градоначалника, дава силен отпор на идеята, като според него нито локацията, а още по-малко пък цената са приемливи за бразилското население. Интересното е ,че там където трябвало да се построи новият стадион, вече съществувал такъв, но предназначен единствено за надбягвания с коне. Колко ли пагубно би било за бразилския, а и световен футбол, само ако градската управа на Рио се беше вслушала в съвета на Ласерда, да не строи футболен стадион на неговото място... Може би пък сега бразилците щяха да са най-добрите жокеи в света?...Кой знае, защо пък не?.. Всъщност ... едва ли.          Така или иначе, за щастие това не се случва, защото през 1946г. ФИФА обявява, че домакин на следващия турнир за Световната купа ще е точно Бразилия. Бързо е взето решението за построяване на нов огромен и модерен стадион, който да даде лицето на страната пред света след четири години. Още на следващата година окончателния проект вече е приет, а на 2-ри Август 1948г. е направена и първата копка на мащабния строителен обект. 1 500 работници имат тежката задача за по-малко от две календарни години да построят стадион, който да се превърне във втори дом на 200 000 екзалтирани футболни запалянковци. И въпреки че не във пълна степен, те все пак успяват, защото макар и с помощта на още около 2 000 души в последния месец преди старта на шампионата, новия стадион Маракана е отворен за посетители.           Въпросът защо именно Маракана е наименованието на грандиозното спортно съоръжение и до днес не намира категоричен отговор. Според някои, и като че ли най-логично, то е в следствие на разположението му в близост до реката Маракана, която минава през квартала Тижука, където той се издига. Други пък предлагат превод от езика на местните индианци тупи-гуарани, според който Маракана буквално оначава " като трещене ". Според преданията името е точно такова, заради вида птица, дошла от северната част на Бразилия и заселила се в квартала Тижука на Рио, която в редките ботанически книги може да бъде намерена като Кестенонос Макау.Там обаче няма как да бъде намерен звука, който тя издавала и който именно индианците определяли като трещене или "маракана " на техния си език. Той силно наподобявал шума при провеждане на футболни двубои, което допълнително затвърдило решението за наименование на новия спортен комлекс.         А на него, освен футболно игрище и трибуни с безпрецедентен капацитет имало още дворец на спорта с 20 000 места,известен и като Мараканазиньо, плувен комплекс, лекоатлетическа зала, спортен музей... И не само това! На теритарията на Маракана са разположени 50 заведения, локали, ресторанти, луксозни апартаменти, около 300 ложи с по пет места, 5 съблекални, зали за загряване, помещения за масажи и т. н. На журналистите са предоставени 20 радио- и телевизионни кабинки, а три електронни табла дават информоция за резултата и голмайсторите. За първи път тук е монтирано и т. нар. " студено осветление" , което не хвърля сянка върху терена. 58-те сектора на стадиона са свързани така,че за броени минути тълпата да е в състояние да напусне стадиона. На път към него пък зрителите се придвижват по четири подлеза , за да си купят билети от една от 98-те каси. Под самите трибуни има точно 72 санитарни възела.         Ритуала на уникалния стадион, още от неговото създаване изисква играчите да излиат на него бавно, стъпвайки по дебел червен килим. Целия многофункционален комплекс се разпростира на площ от 186 639 кв. м. , като в него са вградени 464 000 тона цимент, 10 милиона килограма желязо и 4000 кубически метра чакъл. 50 000 кубически метра пръст пък е трябвало да бъдат отстранени за да изникне на тяхно място гигантската арена. Хроникьори от онова време отбелязват,че ако се натрупат една върху друга 500-те хиляди използвани торби цимент, ще се образува възвишение, много по-високо от издигащия се над града хълм Корковадо, барабар със статуята на Христос на неговия връх. " Той може да се сравни само с Колизеума в Рим" възкликва президентът на ФИФА Жюл Риме при първия си досег с архитектурния шедьовър... За самите бразилци пък това си остава и до днес " най-забележителната придобивка на човешката цивилизация", а за мнозина извън пределите на страната - дестинация , която трябва да бъде достигната преди дните им на земята да свършат...         Но преди това, началото на легендата е положено на 15 Юни 1950г. , когато сборни отбори на Рио и Сао Пауло изиграват първия мач на невероятното съоръжение. 180 000 зрители стават свидетели на първия гол, дело на бъдещата звезда на Флуминензе и едва 22-годишен тогава Валдир Перейра - Диди, който обаче не помогва много на неговите съотборници , защото те губят срещу сънародниците си от Сао Пауло с 3:1. Въпреки, че не е завършен нацяло Маракана приема по-голяма част от мачовете в предстоящия шампионат, както и повечето важни мачове в Бразилия след това. Стадиона е напълно завършен едва през 1965г. , а на следващата, веднага след внезапната смърт на първопричината за неговото съществуване - Марио Родригес Фильо, колоса на Рио получава и официалното си наименование, в чест на видния футболен журналист - Естадио Жорналиста Марио Фильо!...