Веднага след последния съдийски сигнал на онзи предълъг финален мач на Южноамериканския шампионат от 1919г., улиците на Рио са наводнени от ликуващата тълпа, доказваща любовта на този народ към играта още в онези далечни времена. Незнайно как над ликуващата тълпа в един момент се оказва обувката, отбелязала решителното попадение, забита на висок прът, а огромен плакат прокламирал - " Великолепната обувка на Фриденрайх". На следващата седмица същата тази обувка е затворена в стъклена кутия за скъпоценности и предприема полагащата й се обиколка из всички краища на Рио, където всеки един запалянко желаещ да се докосне до магията й имал възможността да го направи...          През следващите години славата на Фриденрайх се разнася из целия континент и неговия тим Паулистано е поканен на множество турнета, на които и останалото население на южния материк да се наслади на невероятните му качества. Преди следващото първенство на Южна Америка, никой вече няма съмнение,че именно той е най-добрия футболист в света за момента. Това първенство, обаче трябвало да се проведе в Аржентина - страна с предимно бяло население. Още преди неговото начало било обявено, че само бели футболисти ще бъдат допускани до участие в състезанието. Разтревожен от факта, че наличието на черни футболисти може да донесе срам и междуправителствени конфликти за страната му, президентът на Бразилия Епитасио Песоа издава декрет за участие в националния отбор само на бели състезатели. За нещастие Артур Фриденрайх не получава шанс да защити титлата си на най-добър футболист на първенството в Аржентина. Естествено без него Бразилия не се представя по най-добрия начин на този шампионат. Този епизод обаче полага основите на дългата борба с расизма в бразилския футбол, намерил години по-късно своето щастливо развитие, не и без помощта на футболния клуб от Рио Васко да Гама.         Далеч от дискриминацията на футболното поле, Фриденрайх се подвизавал в обществото като истинска знаменитост, не отстъпвайки по нищо на днешните футболни звезди. Става известен и с това,че е притежател на повече от 120 луксозни костюма, че пие скъпа бира и е официален вносител на марка френско бренди. Добре позната фигура е във всяко едно нощно заведение на Рио де Жанейро, досущ като много от последващите го големи футболни легенди на Бразилия. През 1922г. първенството на Южна Америка е отново в Бразилия и Фрид получава възможност за реванш. Възможност, която не е пропусната от гениалния мулат, въпреки че не успява да отбележи дори гол. Бразилия отново се оказва на върха, този път след решителна битка с Парагвай на финала на стадион Ларанейраш в Рио.      Негов партньор в атака при тези първи големи успехи за Бразилия, е футболиста на Коринтианс, с краткото прозвище Неко. Маноел Нунес, както е истинското му име започва своята кариера в Коринтианс едва 16 годишен, като първо се включва в третия отбор на клуба , а след само две години вече е титуляр в основния състав. През следващите 17 години Неко остава верен на своя отбор, което е немислим за повечето футболисти днес клубен рекорд, подобрен едва през 2006г. Осем спечелени титли на първенството Паулиста, гарнирани с два голмайсторски приза от сезоните 1914 и 1920г. го превръщат в първата икона на Коринтианс, а през 1929г. още приживе , дори преди да е прекратил спортната си кариера, му е издигната статуя в градинката пред клубния стадион. Поколения наред и до ден днешен се покланят пред вече покойния велик футболен гений, един от тези утъпкали пътеката за плеядата последващи ги футболни звезди.      В последния мач от групата на Южноамериканското първенство през `19г. Бразилия се изправя срещу Уругвай и се нуждае от победа за да триумфира. Вместо това обаче още до 17 минута урусите повеждат с 2:0, а играта не върви за домакините. Тогава се намесва именно Неко , който с два гола успява да изравни резултата, за да се стигне и до онзи паметен финал с неповторимите четири продължения.      Основен принос за този пръв триумф на Селесао има и още един футболист на тогавашния Коринтианс - Амилкар Барбуй. Известен със своето лидерско присъствие на терена, изключително точните си подавания, както на късо , така и на далечно разтояние, мощните му удъри , а също  и способността му да " чете " играта по време на мач, Амилкар бързо се превръща в лидер не само на своя отбор Коринтианс , но и на националната гарнитура. Тези от феновете на Коринтианс, които са имали удоволствието приживе да наблюдават играта на родения в Рио дас Педрас футболист, твърдят че именно Амилкар е втория най-талантливия изобщо бразилски футболист, нареждайки се в тази класация веднага след неуспоримия номер едно - Пеле. Година след като печели с Бразилия за втори път Южноамериканското първенство, Барбуй преминава в кръвния враг Палмейрас, за който изиграва точно 100 мача, в които отбелязва 11 гола, преди да се превърне в първия бразилец, подвизаващ се и по терените на Италия, с екипа на римския Лацио.