С настъпването на новото столетие, все повече се прокрадват идеите за организирането на футболни клубове  в по-големите бразилски градове. И отново наследник на британска фамилия полага основите на този процес. Оскар Алфредо Кокс, благодарение на своите богати родители, завършва образованието си в Лозана, Швейцария, и бързо е запленен от новата игра с топка в крака. Веднага след завръщането си от планинската държава , Оскар опитва да разпространи тази дейност и в своята родина. На 22. 09 1901г. именно той е този който организира първата футболна среща на територията на Рио де Жанейро. Не му отнема много време да се свърже и с гореспоменатия Чарлс Милър , който от няколко години прави същото в Сао Пауло, за да станат факт и първите междуградски футболни двубои. На 21.07 1902г. , едва навършилият 22 години Оскар Кокс създава най-старият, съществуващ и до днес изцяло футболен клуб в страната на кафето- Флуминензе. Клуб който  през следващите повече от 100 години съществуване , ще си извоюва пиедестала на един от най-популярните и традиционни спортни институции изобщо в историята на бразилския спорт, а през 1949 ще бъде удостоен с Олимпийската купа за цялостния си принос за развитието на играта в Бразилия.        През този период футболните клубове започват да никнат като гъби. В квартала Ботафого на Рио , през 1904г. вече съществувал клуба по гребане, но заразени от идеята на Оскар Кокс и неколцина други иноватори, основатели на футболни клубове, Флавио Рамос и неговия най-верен приятел Емануел Содре, решават да основат такъв и във своя квартал. Състуденти в колежа Алфредо Гомес, двамата са озарени от идеята, сякаш ударени от онази именно ябълка на Исак Нютон, в един от часовете им по алгебра. И въпреки че първоначално името на отбора е Електро Клуб, съдбата намира своя верен помощник в лицето на бабата на Флавио - доня Чикитота,  която оказва своето влияние на внука си, за да може на 18.09.1904г. да се роди футболен клуб Ботафого. Еднакво име, еднакво местонахождение, еднакви цветове, и най-важното - еднакви фенове имали клуба по гребане Ботафого, основан на 01.07.1894г.  и футболния такъв. По всичко личало че съдбата на двата клуба била рано или късно до се обединят в едно. И това се случва на 08.12.1942г. , когато след баскетболен мач между двата клуба, играчът на футболния отбор Армандо Албано внезапно починал. При създалата се трагична ситуация , президентът на клуба по гребане Аугусто Фредерико Шмидт, заявил : " В този момент аз заявявам на Албано ,че неговия последен мач завършва със победа за неговия отбор. Ние всички искаме този млад боец да завърши тази нощ като победител. Никога повече няма да излизаме един срещу друг. От какво още се нуждаем за да се обединят нашите клубове?" " В двубоите между нашите два отбора , може да има само един победител и това е Ботафого" пък са думите на президента на футболния отбор Едуардо Гоиш Триндаде. И така се заражда съществуващият днес клуб по гребане и футбол Ботафого, което в превод на български би трябвало да значи "притури огън". И наистина Ботафого разпалва футболния огън през онези далечни времена, защото този именно отбор бил най-сериозната конкуренция на властващия тогава в Рио, Флуминензе.      Може би защото всички са концентрирани и отдадени изцяло на футбола, играчи и ръководители на Флуминензе, постигат своите успехи  в ранните дни на съществуването си като отбор. И въпреки , че от началото на основаното през 1906г. градско първенство Флуминензе е четири пъти подред шампион, това си има и своите недостатъци. Един от основните играчи и капитан на отбора през онези времена - Борхет, освен от футбол силно се интересувал и от масово разпространеното тогава гребане. Флуминензе обаче нямал такова спортно подразделение, където той можел да практикува и другия си любим спорт. Ето защо взел съдбовното впоследствие решение да се присъедини към основания на 17.11.1895г. клуб по гребане Фламенго. Това не се харесало на управниците във Флуминензе. След многобройни спорове и дискусии се стига дотам,че още цели десет от футболистите, решават да последват своя капитан , за да може на 24.12.1911г. да сформират най-обичания днес футболен клуб в Бразилия- Фламенго. Така се полагат и основите на може би най-голямото клубно футболно съперничество през следващото столетие. И въпреки че първият двубой между двата отбора завършва с победа за Флуминензе с 3:2, не след дълго през 1914г. Фламенго вече е на върха в класирането, а страста на футболния терен придобива все повече познатия ни днес, и така характерен за бразилците вид. Изпълненото с мощен заряд градско дерби Фламенго- Флуминензе влиза в аналите на футболната статистика с мача на 12.08.1963г. когато е регистриран и световния рекорд по брой на продадени билети за двубой на клубно равнище- 177 656.        Рио и Сао Пауло вече съвсем не били единствените бразилски градове, в които се практикувала новата игра. Още преди настъпването но ХХ век, на 13.05 1899г.във северния град Салвадор де Байя, Артур и Артемио Валенте основават клуба Виториа. Двамата братята произтичали от стара баянска фамилия, но подобно но своите съмишленици Кокс и Милър, откриват футболната игра при образователния си период в Европа и по-специално в Англия. Естествено първоначално в клуба се практикувало предимно крикет, а футбола бил по-скоро за забавление. Въпреки това обаче само две години по късно се организира и първия футболен двубой в града. Витория побеждава с 3:2 съставения от британски моряци Интернасионал Спорт Клуб, и полага основите на поредната прекрасна футболна история. Тук именно в Салвадор, където по същото време на невероятна почит бил и характерния танц капоейра , може би повлиян и от него , футбола преминава в друга по-красива форма, запленила по-късно цялата територия на южноамериканската страна.       Горе-долу по същото време на юг в града Порто Алегре също се зараждала футболната идея. Вече съществувал спортния клуб Рио Гранде, но той провеждал само демонстративни мачове, просто защото все още нямало срещу кой да играе. При една от тези срещи, предприемачът от Сорокаба, Сао Пауло наречен Кандидо Диас, който бил зашеметен от новия спорт , решил да изгледа целия двубой. По време на мача обаче топката се спукала, а единствената друга такава била в чантата на господин Диас. Естествено той я предоставил на състезателите, но приемайки това като знак от съдбата , не спрял дотук. Веднага след приключването на срещата, той обсъдил с част от играчите възможността за сформиране на нов клуб, за да може само няколко дни по-късно на 15.09.1903г. , заедно с оше 31 свои съмишленици да създадат клуба Гремио Фут-бол Портоалегренсе. Голяма част от неговите партньори били наследници на германски изселници и поради тази причина не всеки можел да играе за отбора.       Със тази трудност се сблъскват и братята Енрике, Хосе и Луис Поуп, когато в началото на века се преместват да живеят от Сао Пауло в Порто Алегре. Жадни за футбол те не са допуснати до футболното поле, но за тяхна най-голяма радост не са и единствените. Трябвало да минат няколко години обаче, за да може братята да обединят прилична група от студенти и други граждани, около идеята си за футболен клуб. Тя се реализирала на 04.04.1909г. , когато повече от 40 човека гласуват за наименованието на новата институция. Спорт Клуб Интернасионал ду Порто Алегре се родил в чест на едноименния отбор от Сао Пауло, който въпреки че вече е градски шампион от 1907г. не успява да се развие толкова добре като своя последовател и в началото на трийсетте години приключва своето съществувание. В тези години футболните клубове се обособяват основно около колонии от имигранти от различни етнически и националностни групи, предимно европейци. Името Интернасионал е избрано и за да индитифицира клуба , като такъв където всеки можел да играе, независимо от своя произход, раса или социален статус. Ето защо от самото си създаване неговото име изплува като синоним на истински демократичен и антидискриминационен клуб.       Това обаче не било в негова полза в началното му съществуване. Само няколко месеца след основаването си , на 18.07.1909г., Интернасионал играе първият си мач срещу Гремио. Резултатът е 10:0 в полза на Гремио, а според слуховете от тогава вратарят на Гремио Калфелц дори необезпокояван напуснал рамките на игрището и завързал разговор с почитателите на своя отбор. И днес тази победа е припомняна с гордост и удивление на младите поколения гремисти , и без съмнение е стартовата точка на дългото футболно съперничество между двата клуба , известно днес като Класико Гре-Нал.       За никой не е тайна, че расовите различия са основен проблем на бразилското общество, дори не само и в онези далечни времена. В град Ресифе от 1901г. вече съществува футболния отбор Наутико Капибарибе, в който обаче футболисти с по-тъмен цвят на кожата не били допускани. Едва четири години били необходими на 23 от членовете на клуба, предвождани от възпитаника на Кеймбридж - Гилерме де Акино Фонсека ,за да изразят гласно своето недовоство спрямо този факт, което води след себе си до раждането на Спорт Клуб ду Ресифе на датата 13.05.1905г., като олицетворение на техните идеи. По късно през годините този отбор ще стане шампион и носител на купата на страната.       Друг един шампион се пръква на бял свят , далеч от просторните тихоокеански плажове- в град Бело Оризонте. 25.03 1908г. е рожденната дата на клуба Атлетико Минейро. И въпреки че е сформиран от 22 момчета от ниските етажи на обществото, отбора доказва своя шампионски манталитет още в зората на съществуването си. Противник в първия двубой на Атлетико е най-големия и стар клуб по това време в Бело Оризонте - Спорт Клуб Фут-Бол, основан от италианския имигрант Вито Серпа. Мачът се играе на 21.03.1909г. и завършва с победа за новия отбор - 3:0. Бесни от този резултат , управниците на Спорт решават , че трябва да се изиграе още един двубой в който техния отбор да вземе реванш. Може би изненадващо Атлетико приема това предизвикателство, а резултатът след края на втората среща е само ...4:0 за Атлетико !!! Към днешна дата тава е отбора рекордьор по спечелени титли в първенството на щата Минас Жераиш.       Друг такъв рекордьор , но в щата Парана е отбора на Куритиба. Тук всичко започва през 1909г. ,когато няколко младежи, членове на германската общност в Куритиба, започнали да се събират в гимнастическия клуб Теуто Бразилейро, за поддържане на физическата си форма. През септември месец същата година един от тези младежи- Фредерико Фритц Есенфелдер, донесъл първата кожена топка в клуба, и запознал своите колеги с правилата на новата игра. Те от своя страна веднага я харесали и бързо усвоили футболните движения , за да се роди на 12.10.1909г. футболния клуб Коритибано. Интересен факт е ,че клуба е учреден в театъра Хауер, може би защото още от тогава е орисан да изнася истински представления , но на по-голяма сцена - зеления килим. Година по-късно на 21.04.1910г. придобива и запазилото се до днес име Коритиба Фут бол Клуб.