Докато в Бразилия футболът е предимно на аматьорско ниво, до 1900г. професионалния футбол вече е стабилизиран в Англия . Процъфтява Футболната лига , с по-популярния от всякога турнир за Купата на Футболната асоциация, без съмнение "родител" но всички първенства и турнири. През 1899г. шампионат започва да се провежда и в Германия. По това време британски треньори вече работят прилежно в чужбина, особено в Дания. В Италия група от английски имигранти вече са основали първия футболен клуб - стария Дженоа/1893/, съществува и Милан. Така нареченото Федерално първенство започва да се организира през 1898г. , като Дженоа печели шест от първите седем шампионата, оставяйки една титла и за Милан /през 1901г./        Когато обаче през 1903г. представители на Белгия, Дания, Франция, Германия, Холандия и Испания се събират да обсъждат въпроса за създаването на Международна футболна федерация, инициирани от холандския банкер  Хиршман, идеята среща твърде малка подкрепа от Острова. Това за наша радост не спира футболните ентусиасти и както ще се случва и твърде често в историята на играта оттук нататък, французите са тези които предприемат първите стъпки. ФИФА е основана на следващата година , но опитите на нейния първи президент Робер Герен да приобщи британските асоциации остават напразни на този етап. Макар че по това време далеч не всички но Острова приемат толкова студено идеята за приобщаване към развитието на футбола в Европа. През 1907г. седмичникът " Футбол чат " пророкува : " Дали на континента някога ще има клубове от калибъра на нашите най-добри, е още рано да се каже. Ако обаче това стане факт, тогава футболът ще се превърне в най-интригуващата игра, която този свят познава." Колко проницателно...       А на национално ниво вече се появяват и първите симптоми за това. Датчаните са тези, които влизат във футбола с летящ старт, след като футболната им федерация е основана през 1889г. Добре подбраните им атлетични национални отбори са достатъчно силни по това време, за да достигнат финалите но Олимпийските турнири в Лондон през 1908г. и в Стокхолм през 1912г., като и в двата случая оказват достойна съпротива на силния английски тим. Интересно е, че въпреки силовия си и атлетичен стил датчаните са и първите на континента, които налагат и повече изящност и сложност в играта. Това обаче не може да се приеме за техен оригинален принос към футбола. Въпросният маниер бил възприет от класическия шотландски стил, който легендарния Куинс Парк демонстрирал на северняците по време на турне в Дания.       Първият официален футболен шампионат между национални селекции, датира от Олимпийските игри през 1908г., и преминава на терена на " Уайт Сити Стейдиъм " в Шепърд`с Бъш, Западен Лондон. Съставът на Великобритания е фаворит и победител в състезанието. Селекцията е основно от англичани, повечето от които играчи на водещи първодивизионни клубове. Сред тях впечатляват особено Преподобния Кей Ар Джи Хънт от Уулвърхемптън, известен с широките си рамене, и Вивиан Уудуърд, звезда на Челси и на Тотнъм, един от най-талантливите играчи на времето си. Холандците , както и датчаните са единствените, които дават сериозен отпор на Англия в турнира. Французите, напротив, по това време са все още твърде назад в развитието си. Изненадващо на Олимпиадата те получават правото да участват с два отбора, но и двата разочароват. " Футбол Чат " си прави почти обидна закачка с " Б " отбора им, който губи с 0:9 от Дания : " Французите не играеха футбол, те безделничеха. Имаше нещо особено изкусително в техните действия. Човек оставаше с усещането, че искат да се извинят в редките случаи, в които владееха топката. Когато французин получаваше коженото кълбо, той заставаше в поза, в каквато би го искал фотограф. Вратарят бе истинска забава. Скоковете му имаха значително сходство с тези на комиците от киното."           " А " отбора на Франция се представя дори по-зле в полуфинала срещу Дания, като допуска нито повече, нито по-малко от ...17 гола, а отвръща с 1. Според медиите от това време футболистите, дошли отвъд Ла манша, пушили в съблекалнята на почивката. В другия полуфинал Великобритания побеждава с 4:0 по-силния състав на Холандия, ръководен от Едгар Чадуик, бивш английски национал. И четирите гола били вкарани от крехкия, но ефективен централен нападател Хари Стапли от Глосъп. На финала датчаните, които вкарвали най-малко по шест гола във всеки свой предишен мач, играли впечетляващо. Те владеели положението през по-голямата част от мача, но англичаните ги надхитрили и в края на краищата триумфирали с победа - 2:0. Отборът на Дания бил окончателно сравнен със земята по-късно, когато останал на турне на Острова и бил сразен от Фулъм с 6:3 на " Крейвън Котейдж". През 1912г. Дания отново достига до финала на Олимпиадата в Стокхолм и противник и е отново Великобритания. Пак с два гола разлика е и победата на британците, но датчаните имат участта да играят с 10 души през по-голямата част от мача, след като техен състезател напуска терена, преждевременно контузен.