Трудно е да се повярва , че има друг отбор в Бразилия с повече титли от Сантос, но именно в това е очарованието на бразилския клубен футбол . Отборът се казва Палмейрас и е основан на 26 Август 1914г.      Само преди по-малко от месец от тази дата , е стартирала първата в историята Световна война. Още преди нейното начало обаче голяма част от населението на Европа си дава ясна представа,че в икономическо отношение нещата не вървят на добре. В същото време огромната по територия страна отвъд Атлантика - Бразилия - вече е приветсвала пристигането на множество имигранти, предимно британци. Отменянето на робството от 1888г. , както и бързоразвиващата се икономика са като ярък контраст на това което се случва в една от страните, основен участник във войната на страната на Алианца - Италия. Ето защо на прага на войната корабите, вдигащи котва от италианските пристанища , с дестинация Южна Америка, са препълнени до краен предел. В резултат на това в по-големите бразилски градове и най-осезаемо в Сао Пауло се обособяват големи италиански общности. Веднъж установили се тук , те се опитват да тушират нарастващата с всеки ден носталгия, като се събирали на вечеринки, слушали традиционна италианска музика и консумирали така характерната им паста. В самото начало това може би било достатъчно, но скоро разбрали че нещо друго, далеч по-животоподдържащо им липсвало. Още преди края на предишното столетие футбола в Италия бил вече доста популярен и сега тук в новата им родина той им липсвал повече от всичко друго. Били създадени редица " италиански" клубове , всеки от които претендирал да е обединител на италианските имигранти, но в повечето от тях се практикували спортове, различни от футбола. А той по това време набирал луда скорост, увличайки все по-голям брой както състезатели, така и фенове. Вестникът Фанфуля, които бил основен прокламатор и застъпник на италианските интереси, и неговият главен редактор - Винченцо Рагонети - били в основата на инициираната среща за всички, които поддържали идеята за създаването на "италиански" футболен клуб в Сао Пауло. Били необходими обаче още няколко такива сбирки, за да може в крайна сметка 46 видни ентусиасти, водени от Луиджи Черво, Луиджи Емануеле Марцо, Езекиел Симоне и споменатия вече Винченцо Рагонети, да се съберат в Аламбра Рум за да основът клуба на всички италиански бразилци - Палестра Италия.          Първият си мач тимът изиграва на 24 януари 1915г. , пред скромната публика от приятели и роднини и постига първата си победа над отбора на Савоя с 2:0. Подкрепата от трибуните бързо нараства и явно има защо, тъй като още на следващата година отбора е шампион в първенството на щата Сао Пауло. Още една година по-късно идва и първия двубой срещу отбора на Коринтианс. Палестра побеждава с 3:0 с три гола на Каетано, на реванша победата е отново за Палестра - 3:1, и така се полага началото на едно от най-големите футболни съперничества. Следващата титла на отбора е от 1920 година, когато те се нуждаят от директен двубой срещу Паулистано, които да реши спора.         През 1942г. Бразилия се включва във започналата преди три години Втора Световна воина, но този път Италия не е сред партньорите в нея. Правителството на президента Джетулио Варгас, виден почитател на футбола, издава декрет, с който се забранява на каквито и да е организации да носят имена, свързани с тези на Германия, Италия или Япония. Клубът Палестра Италия бил принуден да се преименува и станал Палестра Сао Пауло. Палестра е гръцка дума, която не била в противовес на новоиздадения закон. Въпреки това тази промяна не намалила политическата и спортна преса върху тима. Срещайки съпротивата на другите клубове и пред угрозата да бъде изключен от провежданото първенство, Палестра бил принуден да промени името си за втори път. В нощта преди последната среща от шампионата, насрочена за 20 септември 1942г. , бордът на директорите се събрал, с единствената цел да даде ново име на своя отбор. В разгара на дебата , доктор Марио Минервино взел нещата в свои ръце : "Не ни позволяват да се наричаме Палестра, добре тогава ще се казваме Палмейрас - родени да бъдат шампиони."          Огромно напрежение имало преди началото на последния мач за сезона, в който опонент бил състава на основания само преди 7 години и водач в класирането -  Сао Пауло Футбол Клуб. Палмейрас излиза на терена, носейки бразилския флаг и предвождан от армейския капитан Адалберто Мендес. Отборът води в резултата с 3:1, когато е отсъдена дузпа в негова полза. В този момент от ръководството на СПФК, нареждат на своите футболисти да прокламират отбора на Палмейрас като враг на нацията, а след това и да напуснат терена, под бурните освирквания дори на своите фенове. На следващия ден вестниците излезли с една и съща снимка от излизането на терена на Палмейрас, и с един и същ коментар под нея - " Водачът умря, роди се шампион."  Въпреки многобройните трудности през следващите 100 години този отбор ще спечели рекордните 10 национални трофея, за да бъде обявен в края на века за "Кампеао ду секуло" или "Шампиона на века" в бразилския футбол.