Нито Коринтианс обаче, нито Фламенго имат толкова големи заслуги за популяризирането на бразилския футбол по цялото земно кълбо, както отборът на Сантос. " За мен в света има само два велики отбора- Реал Мадрид на Ди Стефано и Сантос на Пеле. Отборите на Аякс и Байерн също са големи, но техните славни периоди бяха само тригодишни, докато испанците и бразилците сътвориха истинска епоха във футбола." Това са думи на легендарния аржентински треньор и световен шампион от 1978г. Сезар Луис Меноти, а имайки предвид съперничеството между бразилци и аржентинци, признанието е чутовно. Споменатата епоха на тима от Бразилия са 60-те години на ХХ век, когато Сантос е безспорен властелин по световните терени, печелейки два пъти Копа Либертадорес и Междуконтиненталната купа. През това време отбора е без конкуренция, като печели осем титли на щата, шест национални шампионата на Бразилия и три пъти купата Рио-Сао Пауло. Истинска светиня за тима от пристанищния град е обявеният по късно за Крал на футбола - Пеле, който носи екипа на Сантос цели 19 години и отбелязва 1091 гола. Той превръща фланелката с N 10 в знаме на отбора и я носи до 1974г. Освен него в състава са Дорвал, Коутиньо, Жилмар, Жаир, Зито и други фамозни изпълнители на зеления килим. Треньор на тима е Луисо Алонсо или Лула, един от наставниците, имащи репутацията на отличен специалист. Именно негова е заслугата за безупречната организация в клуба, от която се получава отлична сплав между опитни и млади играчи. Много са паметните мачове с участието на изброените футболисти, които са и гръбнака на националния отбор и винаги ще се помнят от по-старите любители на играта. Тези запалянковци се сещат за хилядния гол на Пеле срещу Васко да Гама на Маракана, след който журналистите и публиката го понасят на ръце. А повечето зрители изричат в един глас : " Аз гледах Пеле, сега мога да умра". Тогава тимът на Сантос пленява привържениците на играта не само в Бразилия, но и в целия свят.       Но нека се върнем в зората на този може би най-велик футболен клуб. Сантос е основан на 14 април 1912г. от трима студенти, футболни ентусиасти - Раймундо Маркес, Марио Ферас де Кампос и Аржемиро де Соуза Жуниор. През първите години от създаването си тимът е съставен от учащи в университета на град Сао Пауло. В началото на века богатите тимове не позволяват на отбора да се намеси в борбата за титлата. Клубът получава професионален статут през 1933, като само след две години печели шампионската титла на щата Сао Пауло. Любопитно за Сантос е , че първото му име е Африка Футбол Клуб. По-късно отборът носи известно време и названието Асосиасао Ешпортива Бразил, но се оказало, че вече има състав със същото име. Клубната емблема, обаче не се променя през цялата история на отбора. Необходими са двадесет години, за да може Сантос да триумфира отново в първенството на Сао Пауло, но именно след тази титла започва да се оформя съставът , след съществуването на който футбола нямо да е същия. Наред с неизброимите трофеи на отбора на национално ниво през следващата декада, клубът печели и множество международни турнири, някои от които могат с основание да се смятат за предшественици на сегашното Световно Клубно Първенство. Отбора постига победи на турнира Тереза Ерера в Ла Коруня, Нараня във Валенсия, както и на този в град Мексико все през 1959г. През  следващите две последователни  години триумфите са на силните турнири в Париж и Италия , без да се омаловажава и новия успех в Мексико Сити през 1961г., както и този от Гуадалахара през същата година. След успехите си в Копа Либертадорес и Междуконтиненталната купа през 1962 и 1963г. Сантос продължава със своите запленителни турнета по света. През 1965г. свидетели на изумителните победи на Сантос стават последователно жителите на Сантяго де Чили, Буенос Айрес и Каракас. През следващата година и Ню Йорк има честта да се наслади на великолепните изпълнения на бразилците, а победите на отбора в Чили,Аржентина и Италия през следващите години вече не са изненада за никой. Нещо повече, играта на Сантос до такава степен опиянявал зрителите , навсякъде по земното кълбо, че се стига до там войната в Конго  през 1969г. да бъде спряна, за да изиграе отбора мачовете на Мира първо в Бразавил а после и в Киншаса . Победите на футболното поле били за Сантос, но и африканското население имало повод за празненства, макар и за кратко. С небивал ентусиазъм отборът бил посрещнат и при гастрола си в столицата на Куба - Кингстън през 1971г. и въпреки че тук футбола не е спорт номер едно, и до днес се носят легенди за финтовете на Пеле, Пепе, Коутиньо и останалите магьосници от страната на кафето. В историята Сантос остава и като единствения отбор отбелязал над 11 500 гола , както и 5 гола в противниковата врата в над 100 от своите мачове...