В зората на ХХ век вече се появяват и първите истински футболни звезди на бразилския небосклон, и ако за някои е изненада, то за историята е факт, че първата такава е с по-тъмен цвят на кожата. Разбира се става въпрос за Артур Фриденрайх, син на германския бизнесмен Оскар Фриденрайх, тръгнал да дири като много свои сънародници щастието си отвъд Атлантика. И намерил го, в лицето на своята съпруга Матилде - освободена робиня, работеща като перачка, но притежаваща невороятни зелени очи...Резултатът от тяхната пламенна любов се появил през 1892г., когато дома им, разположен на ъгъла на улиците Витория / Победа / и Триунфо / Триумф / е огласен от рева на новороденото момченце, наречено впоследствие Артур. Родено на подобно символично място, съдбата на това дете била чисто и просто съдба на победител, а никои както е известно не може да избяга от съдбата си, каквото и да направи.          Вече поотрасналия  Артур бил изключително спортно ориентирано дете, което освен с футбол се занимавало и с плуване и тенис на корт, но поради разликата в цвета на кожата му, рядко бил допускан да практикува тези спортове. Все пак благодарение на връзките  на баща си и до някъде на наследените от майка му прекрасни зелени очи, 17-годишния Артур започва да тренира футбол през 1909г., в основания от немеца Ханс Нобилинг , Спорт Клуб Германия, където голямата звезда тогава е голмайстора Херман Фрийзе. И като че ли най-трудното е минало, защото веднъж получил шанс за изява бразилецът със странната фамилия бързо хваща окото на треньори и запалянковци.Три години по-късно вече е в отбора на Маккензи Колидж, където още същата година става топпреализатор на първенството с рекордните за тогава 16 гола. По това време Артур печели и първите си прозвища, като сред тях са Танцуващия по терена зеленоок мулат и Любимецът на Латинска Америка. Съвършенните му дрибльорски умения до такава степен изумлявали зрителите, че много от тях наистина вярвали, че има заучена хореогрофия по която футболиста превземал футболното поле, довело и до сравнението му с професионалните танцьори. А благодарение на пъстрите си учи, навсякъде където се появявал, Артур разтуптявал сърцата на женската част от населението, което му докарало и втория прякор - Суитхарт на Южна Америка.         Две години по-късно, известния вече на обществеността Артур Фриденрайх представя своята родина и на национално ниво, при злополучната загуба от Аржентина в Буенос Айрес с 3:0. Всъщност Фриденрайх участва и в първата изобщо победа за Бразилия , когато на 2-ри Септември 1912г. сборен отбор на първенството Паулиста , побеждава състава на същата тази Аржентина с 4:3 на Кампо до Велодромо в Сао Пауло. Бразилската Футболна Конфедерация обаче ще бъде основана едва на 8-ми Юни две години по-късно, и поради това този мач не се счита за официален. Така или иначе Фрид продължава своето стремглаво развитие и през 1916г. преминава в редиците на Паулистано, където през следващите четири сезона е шампион , а в последните три и голмайстор на шампионата. За националния отбор изиграва 22 мача, в които вкарва общо 10 гола , като е с основна заслуга за спечелените титли от домашните първенства на Южна Америка през 1919 и 1922г. При спечелването на първата титла за Бразилия, Фриденрайх е топреализатор на първенството , но и такъв във финалния мач срещу Уругвай, при който за пръв и може би последен път се играят четири петнайсетминутни продължения след нулевото равенство в редовното време. Радоста за кариоките идва едва във втората минута от третата допълнителна част, когато носещия прозвището Тигъра футболист не оставя никакъв шанс на вратаря на урусите, бъдещи олимпийски шампиони през следващата година. Именно уругвайците измислят този прякор на Фриденрайх,заради животинския му инстинкт към гола, а аржентинците, което е по-изумително забележете, са го боготворели...!!! заради футболния му гений.        Други големи фигури от този първи, стартов етап от развитието на бразилския футбол, са Рубенс Салес, Емануел Нери, Сидни Пулен, Хари Уелфеър...Първият от тях става голмайстор с отбора на Паулистано през 1910г., участва и в първата победа на Бразилия, като гост на Аржентина, а по-късно, през 30-те става и треньор на Сао Пауло. Емануел Аугусто Нери е сред тези футболисти, които наред с капитана си Борхет, са с основна заслуга за сформирането на футболния отбор, към клуба по гребане Фламенго, и също притежава достойни за уважение футболни качества. Сидни Пулен е роден в далечна Англия, но през 1916г. играе с националната фланелка на Бразилия на първенството на континента в Аржентина, което и го прави и до ден днешен единствения чужденец, с подобно постижение. Хенри / Хари / Уелфеър, също е роден на Албиона - в Ливърпул, и дори преди да акостира в Рио де Жанейро играе професионален футбол в местните Нортърн Номадс, Транмиър и разбира се - Ливърпул. Пристига в Бразилия за да преподава География и Математика в Англо-Американската гимназия на града и веднага се влюбва във всичко заобикалящо го. Стига се до там, че вместо да се върне в Англия, за да играе в Ливърпул, той предпочита да практикува любимата си игра, макар и на аматьорско ниво с екипа на Флуминензе. Резултатът - 163 гола в 166 мача с екипа на Трикольорите....