Безспорен и всепризнат е приноса, както на италианците, така и на британците за създаването и развитието на бразилския футбол. Но всичко това би било немислимо, ако историята не бе замесила и една друга нация във всичко това - португалската. Васко Нунйес де Балбоа е човекът проправил пътеката, а Педро Алварес Кабрал е този, който за първи път стъпва  на земята, днес наречена Бразилия през далечната 1500г. Португалски благородник, военен командир, изключителен навигатор и изследовател... към всичко това можем да добавим и откривател на Бразилия. Пристигайки на новата земя, той неочаквано се сблъскал с местните индианци, които говорели на странни езици помежду си и не рядко влизали в ожесточени сблъсъци. Осъзнавайки  превъзходството на своята армия, Кабрал бързо прибавил към владенията на Португалия и новите територии. Първите португалски заселници дошли на Южноамериканското крайбрежие през 1532г. за да асимилират или поробят за кратко време местното население. През следващите столетия преработката на захарната тръстика, както и откриването на множество златни мини, ще са основната причина колонията да се предпази от иначе неизбежния колапс. А той се трансформира дори в бурен икономически растеж най-вече за самите колонизатори.      
           През 1808г. френският император Наполеон завладял по-голямата част от Централна Европа и застрашително се отправил към териториите на великата тогава Португалия. Силно притеснени от тези събития , всички членове на Португалската кралска фамилия решават да избягат с кораб на по-сигурно място, далеч от военните действия - в Южна Америка. Града в който се установили - Рио де Жанейро - бил превърнат в седалище на цялата Португалска Империя, а само седем години по-късно Дом Жоао Шести издигнал статута на Бразилия от колония до Кралство, във съдружие с Португалия. След само още 10 години независимостта на Бразилия ще бъде призната от Португалия и цял свят, за да се положат основите на най-голямата държава на Южния материк. С разрастването на икономиката на страната, към нея се стичат реки от имигранти от всички краища на Европа.
      В резултат на това в Бразилия се зараждат и първите футболни идеи, а града Рио де Жанейро е сред първите в които той се практикува. В късните години на този XIX век обаче гребането било най-важния спорт в Рио де Жанейро. В квартала Нитерой по това време вече съществувал клуба по гребане Грагоата, в който членували и младежите с португалски корени Енрике Ферейра Монтейро, Луис Антонио Родригес, Хосе Алешандре Д`авеляр Родригес и Мануел Тейшейра де Соуза Жуниор. В един от онези слънчеви дни над Рио, четиримата приятели решават , че не е необходимо всеки ден да минават през целия доста голям дори тогава град , за да практикуват любимия си спорт, и създават свой клуб по гребане. Вдъхновени от празненствата по случай четвъртото столетие от първото плаване между Европа и Индия, основателите на клуба решават да използват името на великия мореплавател Васко да Гама и за име на своя нов клуб. Датата е 21 август 1898г., а футбола в него е засегнат до толкова,че се побратимява с клуба Луситания, където той е малко по-силно развит на този етап. Трябва да минат повече от 17 години обаче, за да може на 26 ноември 1915 футболния отбор да бъде официално част от клуба.
       Васко дебютира на футболния терен с гръмка победа от 10:1, а първите екипи на отбора - черни фланелки с една диагонална лента, украсена с ордена на малтийския кръст, черни гащета и черни чорапи - са актуални и в наши дни. Първият голмайстор на отбора е Адао Антонио Брандао, чийто баща го изгонва от Португалия разочарован от проявата му на нехайство относно неговото образование. Това е първото лошо момче, но не и последното спечелило си известност с изявите си за Васко. Отбора първоначално изпитва известни затруднения в по-долните етажи на щатското първенство, но най-накрая изплува в елита през 1923г., получавайки там своето епично кръщене. Строгия и безпрецедентен тренировъчен режим на треньора Рамон Платеро дава дивиденти, като 11 от техните 12 победи през триумфалната кампания са постигнати през втората част на двубоите. Васко става шампион с отбор, сформиран от играчи с различен цвят на кожата, както и такива от различни прослойки на обществото. Ето защо през 1924г. Васко да Гама е принуден от Градската лига да изключи от отбора си някои членове, които били определяни като неадекватни да играят в аристократичната лига, просто защото били черни, мулати и /или/ бедни. След отрицателния отговор на Васко другите големи клубове, като Фламенго, Флуминензе и Ботафого, наред с други по-малки такива, основават Градската Атлетическа Асоциация и забраняват на Васко да участва в тяхното първенство, доката не приеме  условията им. Тогавашния президент на Васко Хосе Аугусто Престеш, отговаря с писмо, което става известно като "респоста хисторика" или "историческия отговор", които променя из основи бъдещето на бразилския футбол. В резултат от него футболната управа решава за последен път да изолира " мърльовците" от терена. Той забранява да се допускат до игра безработни или нискоквалифицирани работници и поставя условие всеки клуб, който иска да участва в първенството, да има стадион с най-малко 3000 места. Въпреки това цветнокожите биват допускани на терена. Те са за да вкарват голове. Свърши ли мачът, събличат триката и се връщат в своите шумни предградия. Изненадващо е, но именно тогава идва краят на футболния апартейд и започва изкачването на Бразилия в групата на най-силните футболни нации  в света. Пробива прави именно Васко. Този клуб на дребни португалски бизнесмени - пекари, търговци на подправки и шивачи - призовава народа да помогне, събира милиони от дарения и построява Сао Жануариу - най-големия и красив стадион в Бразилия, и първия в Латинска Америка с електрическо осветление. Истински Маракана на своето време. Тимът на простолюдието Васко спечелва всичките си мачове срещу екипите на яхтклубовете. Той буквално размазва противниците си, взимайки максимален брой точки от всичките си 14 срещи, рекорд неподобрен и до днес. Но истинската битка е извън терена, където за радост Васко отново печели своеобразната битка с расизма, като още на следващата година всички големи отбори отново мерят сили в единния шампионат на щата, използвайки футболисти от всякакви етноси.